Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Нямам такава модерна идентификационна карта като теб. Няма да мога да вляза.

Люк се усмихна:

— Хайде, де! Аз съм служител на закона, затова не мога да ти препоръчам да счупиш някой и друг прозорец. Но вълната ще изпотроши доста повече, затова не се вайкай много-много. Късмет — ще ти е нужен.

— Да, и на теб — извика Оуен с такъв висок глас, та да го чуят и на другия край на града. — И благодаря.

Отдясно на пистата ясното небе над Дърби грееше във величествени червени и оранжеви нюанси, докато слънцето се спускаше към хоризонта. Обгърнат от топлина в превозното средство, Люк не усети значителното понижение на температурите с наближаването на нощта.

В северния Атлантически океан буен поток бушуваща се вода се надигаше от Канарските острови. Всички кораби в радиуса на вълната цунами се отправяха по-далече от областта, но голяма част от тях нямаше да успеят да я избегнат. Бяха обречени на това да бъдат блъскани като детски играчки и преобърнати.

Всички телеекрани по южното крайбрежие на Англия постоянно предаваха сигнали за тревога заради наближаващото бедствие и приканваха хората незабавно да потърсят безопасно по-високо място. Хиляди домове под морското равнище на остров Канвей и близо до Бристолския канал бяха евакуирани насила и обезлюдени, докато отминеше наводнението. Охрана и агенти профучаваха през уязвимите части на Лондон и разнасяха вестта за онези, които не я бяха чули от телеекраните.

Загрижен за единайсетгодишното момиче и за самия себе си, Люк се опитваше да не се паникьосва. Но и през ум не му минаваше да се откаже от спасяването на Емили. Свърза се по мрежата с Властите и съобщи на гласа от другата страна:

— Да. Двайсет до трийсет деца се събират в склад в Северен Гринуич, а аз знам, че не разполагате с възможност да изпращате агенти, които да събират нерегистрирани хора. А дори и да не беше така, децата сигурно щяха да се разпръснат като ги видят. Аз ви предлагам да говоря с Оуен Гуд да се заеме със спасяването им. Това значи, че вие си измивате ръцете относно тях. След това няма да се наложи да обяснявате защо не сте се опитали да ги спасите. Макар и да е ужасна новината, после може да кажете, че сте пратили някой от най-добрите си кадри. Също можете да кажете за мен и отвлеченото момиче.

— Стъпвате доста встрани от експертната си област, криминалист Хардинг.

— Знам. Но има смисъл.

— Какво ще иска този Оуен Гуд в замяна?

— Не много. Само купола — ако вълната не го отнесе. И правото да има там един вид убежище. Ще събира доста деца, които вместо това може да станат крадци.

Малк добави нещо, което изненада Люк:

— Потвърждавам, че тази постъпка е логична. Оуен Гуд притежава организационни умения и знае как да обуздае тези деца.

Люк погледна вторачено мобилния и после му намигна, за да изрази благодарността си за тази неочаквана подкрепа.

— Може дори да успея да убедя Джед Лестър, бегачът, да даде едно рамо.

Цели деветдесет секунди Люк трябваше да чака отговор.

— Съгласни сме. Ако Оуен Гуд успее да спаси децата, ще му бъде дадена възможност да използва склада като подслон за младежи, който ще бъде подложен на нашите проверки.

Люк беше доволен, че комуникираха само с аудио връзка, а не телеекран, защото не успя да сдържи изблиците си на щастие от победата, размахваше ръце и се хилеше с широко отворена уста.

— Благодаря — отговори, колко от се можеше по-сдържано. — Ще се свържа с него, за да видя дали е готов да рискува… нали се сещате.

Малк прекъсна връзката с Властите и каза:

— Напомням ти, че вече се споразумяхте с Оуен Гуд.

Люк потвърди:

— Обаче невинаги е най-доброто решение да разкриваш всичките си козове. Искам да кажа да правиш нещо по установените принципи.

Таксито продължи своя стремителен бяг към Темза. Люк и Малк явно бяха единствените, които се движеха обратно на потока от хора. Само лампите по автомобилната писта възпираха мрака, когато на смрачаване навлязоха в покрайнините на грозния град. Таксито се люшкаше по криволичещите улички в опит да открие неразрушен път, по който да мине, докато не стигна до моста Челси на запад от централната част на Лондон.

На отсрещния бряг се издигаше геотермалната електрическа станция „Бетърсий“, запустяла и неработеща. Тъмният й силует беше зловещо безмълвен. С помощта на изкуствено осветление работници от резервата за животни „Бетърсий Грийн“ обезопасяваха периметъра с помощта на торби с пясък като предпазна мярка.