Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Като голямата вълна навлезе толкова навътре в сушата — му обясни Малк — ще се е смалила до такива размери, които не биха представлявали опасност.

Люк не биваше да губи повече време. Изтича до пристана и запита:

— Колко нагоре по реката е заводът за перилни препарати?

— 16,3 километра — отбеляза Малк.

Люк плъзна идентификационната си карта през четеца в края на кея и каза:

— Спешно. Към Северен Гринуич. С най-бързия наличен транспорт.

Автоматизираната система още беше в изправност. Компютърно генерираният глас съобщи:

— Пилон 3.

Люк се гмурна в мрака. Пилон 7 бе пред него, а от дясно стоеше пилон 8. Затича наляво и започна да се лута напред-назад из комплекса от плаващи площадки на пристана. Към пилон 3 беше закачена моторница.

— Фантастично — рече той като с мъки се покатери върху нея, ръководен само от една лампа, която светеше над него. — Досега не съм карал такова нещо, но изглежда много бързо.

Въжетата се откачиха и двигателят нададе нечуван тътен. Люк се олюля назад след мощното тръгване, при което возилото засили скоростта до максимум.

Опитвайки се да надвие шумотевицата, извика:

— Изчисли скоростта. И колко време ще имам в Северен Гринуич, преди да ни залее вълната?

Лодката се насочи на север, засили покрай болницата „Томас“ и се отправи към централен Лондон. Двете червени светлини в задната й част играеха ролята на предупредителен сигнал. Ярката бяла светлина отпред осветяваше пътя отпред. Водата се повдигаше бавно като мощния торс на дремещ великан. Засега нямаше признаци, че великанът ще се събуди и ще опустоши всичко.

— С тази скорост — отвърна Малк — ще имаш на разположение трийсет и седем минути, за да достигнеш до безопасно място.

Хвърляха се направо към гигантската вълна, която ще се излее върху Лондон. Доколкото успя да види като се хвана здраво за моторницата, центърът на града изглеждаше обезлюден. Реката поемаше в източна посока и моторната лодка пое с пълна скорост между руините на моста Саутуарк, после под Лондон Бридж и след това мина и под моста Тауър Бридж. Лунната светлина и лампите по крайречната алея осветяваха пенливата бяла диря, която превозното средство оставяше зад себе си. Люк застана на носа на моторницата и забеляза, че той е единственият човек по Темза.

Лодката се разлюля като минаваха край Ротърхит и Люк сграбчи още по-здраво мокрите перила. Очакваше тя да завие рязко при високите блокове на Кенъри Уорф. Водата го плискаше по лицето, а вятърът рошеше влажната му коса във всички посоки. Сега моторницата се беше насочила на юг, през пустеещите земи, които вече му изглеждаха познати. Шумът на двигателя се промени. Намаляваше скорост, за да завие плавно и да се насочи на север към склада в Гринуич. Минути деляха Люк от стъпването му на сушата, преди да се втурне от пристана към завода за перилни препарати.

Още преди въжетата да се прикрепят за пилона на платформата, близо до една друга моторница с кабина, той скочи на кея, хлъзвайки се върху кишавия сняг. Без колебание се засили към входа на тунела Блекуол и купола. Малк осветяваше с лъч над него пътя му през разрушаващата се магистрала.

Пред тях Оуен Гуд отвеждаше група опърпани хлапета на безопасно място. Когато той забеляза Люк да тича към тях, се обърна към децата и ги призова да не се плашат.

— Спокойно. Не се бойте! Той е криминален следовател, обаче е дошъл да ни помогне. Честна дума. Не бягайте.

На страната на Оуен застана и седемгодишното момченце:

— Той е добър, този батко.

Уверени, че е безопасно, децата не изпаднаха в паника и не се разхвърчаха във всички посоки.

Люк постоя малко, без да говори.

— В теб ли е идентификационната ти карта? — Видя, че Оуен му даде положителен знак и продължи — Добре. Слез надолу към кея и питай за Кенъри Уорф. Имаш половин час. Не, малко повече. Но трябва да успееш да стигнеш до някой висок блок.

— Ами ти?

— Аз мога да се грижа за себе си.

Оуен се усмихна:

— Така ли? Защото той е с теб — и посочи с пръст Малк.

Люк плесна Оуен по гърба:

— Добри новини. Ако складът още е на мястото си на сутринта, твой е. Спечели си собствен младежки център — и изтича в тъмнината на нощта.

Зад него Оуен стоеше с отворена уста, израз на тази неочаквана приятна изненада, който след малко се превърна в широка усмивка на лицето му.

Пред разпадащата се дървена врата Люк се спря, за да си поеме няколко глътки въздух.

— Добре. Нека я заобиколим, да видим дали някой е влизал тук с взлом.