Малкълм Роуз - Убийства по списък

Първата пречка представляваше катинарът. Люк вдигна единия си крак и го фрасна. Нещо се спука, но го нямаше онзи звук от раздробяване на парчета. При втория опит се разхлаби още повече. Не му се искаше да хаби батериите на Малк, освен ако не беше наистина наложително, затова не го накара да използва лазера си. Блъсна още веднъж и вратата се сгромоляса на едната страна. Като се промуши през просеката в бетонния двор пред очите му се извиси една грамадна купчина от втвърден бял прах. Приличаше малко на снежна могила, но направена от неизползван прах за пране.

Втурна се към входната врата и Малк освети пътя му навътре в сградата. Беше прашно, явно е стояло непокътнато от години.

— Няма признаци да е било отваряно, няма и следи по пода — съобщи Малк.

Люк започна да обикаля из старата сграда, спираше се при всеки прозорец и търсеше следи от някакво движение или влизане. Като тресна с юмрука си задната аварийна врата, глух тътен се разнесе из цялото празно помещение.

— Пак ли нищо? — обърна се той към Малк.

— Не засичам никакви доказателства за скорошно влизане.

Люк не успя да забележи никъде стълба или нещо подобно, което може да е осигурило достъп до горния етаж, но въпреки това накара Малк да сканира и горните прозорци.

Като вече беше приключил обиколката на завода се спря. Дъхът от въздишката му образува облак пара в хладния въздух.

— Бях сигурен, че тя ще… — наведе глава. — Колко време ни остава?

— Двайсет и три минути и четиридесет и две секунди.

Обезсърчен, Люк затвори очи за няколко секунди.

— Нещо не е наред. Момченцето каза, че двете Емили са тръгнали в тази посока — каза, сочейки на изток, отвъд купола. — Към реката. Защо?

— Вероятно предприятието е разпространявало продукцията си чрез автошлеп — забеляза Малк.

— Гениално! Трябва да има терминал наблизо. Обзалагам се, че е там.

Люк отново се стрелна напред. Спря се на мястото, където за първи път бе забелязал синята раница на Емили. Крайречните лампи се мъчеха да надвият мрака, затова Люк се надяваше Малк да бъде неговата пътеводна светлина. Пръстите му хванаха ръждясалия парапет, но веднага ги дръпна, защото кожата му потръпна от студа.

— Там! — извика той, сочейки на север. Беше забелязал кея, който се носеше по течението под странен ъгъл. Някога, преди доста време, той е служел като място за пускане на котва за автошлеповете. Представи си начина, по който чрез силоза са били захранвани трюмовете им с препарати — Да тръгваме.

Спусна се по пешеходната алея и достигна до мястото, където бе закотвена площадката. Тогава направо му се сви сърцето. На брега имаше заключена с катинар желязна врата, заобиколена от корозирала рамка, която запречваше пътя към разнебитеното дървено скеле.

Малк я инспектира и каза:

— Тази конструкция няма да удържи силата на десетметрова вълна. — Тогава се насочи към вратата и добави — Тази врата е била разбивана и катинарът след това е бил подменен с нов. Има драскотини от остъргване в ръждата, явно е използван подобен на лост предмет. На площадката има следи от стъпки…

Люк нямаше търпение да изчака Малк да прогори метала с лазер:

— Светни ми — нареди той. Имаше намерение да се изкатери отгоре над вратата и да стъпи на дъските, които се спускаха право към понтона. Хвана се за един метален прът от дясната страна на вратата и изпробва силата си. На допир беше много студен, но поне ръждясалата вдлъбната повърхност му осигуряваше добър захват. Набра се и се оттласна нагоре, земята под него се отдръпна, а ръцете му поеха цялата тежест на тялото. Клатушкайки се върху конструкцията, се промъкна от другата страна с внимателни движения на ръцете по подпорната греда. Веднъж като вратата беше зад гърба му се отхвърли напред като акробат и се изтъркаля върху площадката.

Изправи се на крака, а дървото под него изскърца и се огъна застрашително. Той обаче нямаше време да се притеснява за собствената си безопасност или за здравината на приспособлението. Направи една голяма крачка към самия паянтов кей. Не се вървеше лесно по повърхността му, защото съвсем не беше равна. Прекосяването й беше като катерене по стръмен склон. А освен това се клатушкаше с движението на водата. Три тежки метални похлупака предпазваха камерите за съхранение на стоки под речното равнище. Първо обаче Люк се насочи към силоза:

— На прав път ли съм, Малк? Има ли някакви остатъци от препарат около него?