Джеймс Патерсън - Джак и Джил

Той отвори вратата на апартамент 4J с квадратно парче пластмаса, наподобяващо кредитна карта, само че по-тънко и по-гладко на пипане. Помисли си, че проникването с взлом е също като карането на велосипед. Никога не се забравя.

— Намирам се в 4J — изрече той тихо в портативната радиостанция.

По тялото му бе почнала да избива пот. Краката му леко трепереха. Беше отвратен, страхуваше се и със сигурност се намираше на място, където не трябваше да бъде.

Бързо прекоси антрето и си озова в малката гостна, където на всяка стена имаше снимки на сенатор Фицпатрик. Все още никакви белези на проникване с взлом или каквато и да било неприятност.

— Може да се окаже много гаден номер — докладва той по радиото. — Надявам се наистина да е така. — После внезапно млъкна. — Охо, имаме проблем.

Всичко се бе случило в спалнята и който го бе извършил, бе оставил след себе си ужасен безпорядък. Видяното надхвърляше и най-грозните му представи.

— Положението наистина е зле. Сенатор Фицпатрик е мъртъв. Убит. Тялото е съвсем вдървено. Плътта има восъчен цвят. И много кръв. Господи, страшно много кръв!

Той се наведе към трупа на сенатора. Усети мириса на кордит, почти почувства вкуса му върху езика си. Най-вероятно от пистолета, който бе сложил край на живота му. За съжаление това далеч не изчерпваше подробностите около сцената на бруталното убийство. Оставаха твърде много, за да се справи сам. Полагаше отчаяни усилия да запази самообладание. Значи каране на велосипед, а?

— Два изстрела в главата. От упор. Като при екзекуция — каза той в микрофона. — Входните рани са на около два и половина сантиметра разстояние.

Въздъхна тежко. Изчака малко и започна отново. Нямаше защо да знаят всичко, което виждаше и чувстваше в този момент.

— Сенаторът е закачен с белезници за страничните пречки на леглото. Приличат ми на полицейски белезници. Чисто гол е и не представлява особено приятна гледка. Пенисът и тестисите, изглежда, са били изтръгнати. По цялото легло има кръв, огромно петно. И на килима също.

Насили се да доближи лице до покритите със сребристи косми гърди на сенатора. Не му харесваше да бъде толкова близо до мъртвец или до когото и да било, ако е въпросът, Фицпатрик носеше някакъв религиозен орден. По всяка вероятност от чисто сребро. Миришеше на женски парфюм. Високият мъж, следователят, беше почти сигурен в това.

— От вашингтонската полиция ще предположат, че е извършено от ревнива любовница. Престъпление от страст — добави той. — Чакайте, тук има още нещо. Добре. Задръжте така. Трябва да видя какво е.

Нямаше представа как не бе забелязал бележката още в самото начало, но сега я виждаше добре. Лежеше до безжичния телефон на нощното шкафче. Изключено да я пропусне, нали? И все пак — факт. Ръката, с която я взе, беше с ръкавица.

Текстът бе напечатан на плътна, скъпа бланка. Прочете го бързо. После още веднъж, за да бъде сигурен, че очите не го лъжат.

Той изчете написаното по микрофона. Огледа се още веднъж, после остави апартамента на сенатора както си беше — в пълен хаос, насред ужас и смърт. Когато се озова безпрепятствено на Кю стрийт, позвъни в отдел „Убийства“ към вашингтонската полиция.

Обаждането беше анонимно. Нямаше как да разберат, че е бил в апартамента на сенатора, а още по-малко — как се е случило и кой е той.

Всичко изглеждаше нереално и обещаваше да стане още по-зле.

Джак и Джил се бяха зарекли.

При всяка подобна човешка трагедия винаги има някой, който посочва. Един човек стоеше извън лентата, опасала сцената на престъплението, и сочеше към убитото дете и към мен. Спомних си пророческите думи на Джани към мен по-рано тази сутрин: „Нещо лошо се е случило, нали татко?“

Да, от лошо по-лошо. Сцената на убийството в училището бе съкрушителна за мен и без съмнение — за всички останали. Училищният двор бе най-скръбното, най-неутешимото място на света.

Шумът от портативните полицейски радиостанции оскверняваше въздуха и затрудняваше дишането. Все още усещах мириса на кръвта на малкото момиченце. Чувствах я лепкава в ноздрите си, в гърлото си, но най-вече в главата си.