Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката

Определено усещах присъствието на Джефри Шейфър. Бях сигурен. И фактът, че го усещах, ме изплаши почти колкото и той самият.

От тъмната къща проехтяха изстрели.

Сърцето ми се присви и в главата ми се появи най-невероятната и противоречива мисъл:

Само Джефри Шейфър да не умре.

Още една мишена, още един противник и всичко свършваше. Осем славни години игра, осем години отмъщение, осем години омраза. Не можеше да понесе да загуби играта. Бе показал на Бейър и Хайсмит едно-две неща, сега щеше да демонстрира на Джеймс Уайтхед кой от тях наистина е най-добрият.

Шейфър шумно си бе проправил път през гъстата растителност, после бе нагазил до кръста в някакво вонящо блато. Водата бе непоносимо зловонна и пластът мазни зелени мръсотии по повърхността беше дебел няколко сантиметра.

Опита се да не мисли за блатото или насекомите и змиите, които може би го населяваха. Беше газил в много по-опасни води през дните и нощите си в Азия. Не отделяше поглед от скъпата къща на Джеймс Уайтхед на плажа. Оставаше още един, само един конник .

Беше идвал и преди във вилата, познаваше я добре. След блатото имаше още една ивица гъста зеленина и после телената ограда и грижливо окосеният двор на Уайтхед. Предположи, че Уайтхед няма да го очаква да се появи откъм блатото. Обаче Войната беше по-хитър от другите. Той извършваше убийства из Карибския район от години и абсолютно нищо не бе подсказало на полицията, че те са дело на един и същи човек. Войната му бе помогнал и за онази работа с Кристин Джонсън и се беше справил идеално. Беше тайна в тайната и всичко това — част от една много сложна игра.

За минута-две Шейфър загуби представа за реалността — къде се намира, кой е, какво трябва да направи.

Това вече беше стряскащо — малка душевна криза в най-лошия възможен момент. По ирония на съдбата точно Уайтхед го бе запознал с възбуждащите и успокояващите хапчета едно време в Азия.

Шейфър отново закрачи в зловонното блато и се молеше водата да не стигне до главата му. Не стигна. Излезе и се изкатери по телената ограда в далечния край на двора. Тръгна през моравата зад къщата.

Желанието да унищожи Джеймс Уайтхед бе силно и обсебващо. Искаше да го изтезава — но как щеше да намери време? Уайтхед бе първият му командир в Тайланд и после във Филипините. Повече от всички други той бе превърнал Шейфър в убиец. Според него Уайтхед бе отговорен за всичко.

Къщата все още тънеше в мрак, но Шейфър бе убеден, че Войната е вътре.

Внезапно откъм къщата започна стрелба. Истинска война .

Шейфър побягна на зигзаг, като пехотинец, закален в множество битки. Сърцето му биеше до пръсване. Реалността го връхлиташе по странен начин — сякаш всичко край него замираше за миг, после отново се раздвижваше. Запита се дали Уайтхед има мерник за нощно виждане. И колко добър стрелец е.

Дали някога се е сражавал в истинска битка.

Дали беше изплашен? Или бе възбуден от ставащото?

Предположи, че вратите на къщата са заключени и че Войната е залегнал ниско, скрит вътре, изчаквайки мига, в който да го застреля, без да се излага на опасност. Обаче той никога не бе вършил собствената си мръсна работа, никой от тях не беше — нито Уайтхед, нито Бейър, нито Хайсмит. Бяха използвали Смъртта и сега той бе дошъл за тях. Ако не се бяха съгласили на тази среща в Ямайка, той щеше да отиде при всеки един поотделно.

Шейфър спринтира към къщата. Отвътре отново проехтяха изстрели. Куршумите свиреха край него. Не го улучиха. Защото беше толкова добър? Или защото Войната не беше?

Шейфър вдигна и двете си ръце пред лицето. Сега! Хвърли се през големия панорамен прозорец на верандата.

Стъклото се пръсна във всички посоки и прозорецът се разби на хиляди малки парченца. Вече беше вътре!

Войната беше тук, наблизо. Къде беше врагът му? Добър стрелец ли беше Джеймс Уайтхед? Главата му бе пълна с важни въпроси. Някъде в къщата лаеше куче.

Шейфър се претърколи на покрития с плочи под и се блъсна в крака на тежка маса, но се изправи и започна да стреля. Нищо. В стаята нямаше никого.

Чу гласове отвън, отпред. Полицаите бяха тук! Винаги се опитваха да развалят забавлението му.

После видя, че Войната се опитва да избяга. Висок, слаб, с дълга черна коса. Войната пръв се отказваше. Отправяше се към входната врата да потърси помощ от полицията, представяте ли си.

— Няма да успееш, Уайтхед. Спри! Няма да те пусна да излезеш! Остани в играта.