Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки

— Просто ни кажете каквото знаете за убийствата — каза Сампсън.

Не бяхме говорили за това, но усетих, че той изпитваше нужда да бъде водещият детектив тук, в базата.

Капитан Джейкъбс кимна.

— Добре, ако нямате нищо против, ще запиша разговора ни. Опасявам се, че той е извършил всичко това, господа. Вярвам, че сержант Купър е убил онези три жени. Но не се преструвам, че знам защо. Особено пък не разбирам синята боя по лицата и телата на жертвите. Може би вие бихте могли да дадете някакво обяснение, доктор Крос. Освен това знам, че повечето хора от Браг още не са забравили бруталността и безсмислието на тия убийства.

— Значи създаваме проблеми с присъствието си тук — каза Сампсън. — Моите извинения, капитане.

— Не се извинявайте — отвърна Джейкъбс. — Както казах, сержант Купър си има своите почитатели. В началото дори и аз проявих склонност да му повярвам. Това, което ни разказа за местопребиваването си, можеше да се проследи много лесно. Служебното му досие е направо изключително.

— Тогава защо си променихте мнението? — попита Сампсън.

— О, поради много неща, детектив. ДНК пробите, улики, намерени на местопрестъплението, както и на други места. Фактът, че е бил видян пред къщата на Джексън, а той се закле, че не е бил там. Десантният нож, намерен на тавана му, и който се оказа оръдието на престъплението. И още някои други неща.

— Може ли малко по-конкретно? — помоли го Сампсън. — Какви други неща?

Капитан Джейкъбс въздъхна, стана и се приближи към един масленозелен шкаф. Отключи най-горното чекмедже, изкара една папка оттам и ни я донесе.

— Хвърлете по едно око на това. То също може да промени мнението ви.

Той пръсна пред нас половин дузина снимки от мястото на престъплението. Изгледал съм хиляди такива снимки, но всеки път ме поразяваха като първия път.

— Ето така са намерили трите жени. Не ги показаха в съда, за да не нараняват чувствата на близките допълнително. Окръжният прокурор си даваше сметка, че разполага с достатъчно улики, за да осъди Купър и без тях.

Снимките бяха пред нас — най-зловещата и ясна улика, която бях виждал. Явно всички жени са били намерени в хола, а не където са били убити. Убиецът внимателно бе подредил труповете на дивана със старанието на театрален режисьор. Лицето на Таня Джексън почиваше между краката на Барбара Грийн, а нейното пък бе заровено в чатала на Морийн Бруно. В синьо бяха боядисани не само лицата, но и гениталиите им.

— Явно Купър е смятал, че трите жени са имали любовна връзка. Може би е било така. Във всеки случай, според него именно това е била причината Таня Джексън да го отхвърли. И тази нейна постъпка го е довела до това.

— Но тези снимки, колкото и ясни и страховити да са, все пак не доказват, че Елис Купър е убиецът — обадих се най-сетне и аз.

Капитан Джейкъбс поклати глава.

— Вие май не разбирате. Това не са снимки, направени от полицията на местопрестъплението. Това са копия от снимки, които Купър сам е направил. Намерихме ги у тях заедно с оня десантен нож.

Доналд Джейкъбс погледна най-напред към мен, след това към Сампсън.

— Вашият приятел е убил тези жени. А сега можете да си идете у дома и да оставите хората на мира да превъзмогнат това събитие.

Въпреки съвета на капитан Джейкъбс ние не напуснахме Северна Каролина. Дори тъкмо обратното — продължихме да се срещаме с всеки, който бе готов да говори с нас. Един главен сержант сподели нещо интересно, макар и не във връзка със случая. Той ми каза, че неотдавнашната вълна на патриотизъм, заляла страната след 11 септември, едва се усетила във Форт Браг.

— И винаги сме били така — уверяваше ме той.

Това наистина си личеше и трябва да призная, бях доста впечатлен от всичко, което видях в базата.

На другата сутрин се събудих рано, някъде около пет, без да има къде да ходя. Поне имах време да помисля за факта, че това може да бъде последният ми случай. Пък и какъв случай беше това? Човек, осъден за три зловещи убийства, който твърди, че е невинен. Че кой убиец не го прави?

После си помислих за Елис Купър, очакващ изпълнението на присъдата си в Рали, и се хванах за работа.

Веднага щом станах, се настаних пред компютъра и проведох задълбочено търсене в Мрежата. Една от насоките бе синята боя по жертвите. Регистрирах се в полицейската търсачка и намерих три други случая, в които жертвите са били боядисвани, но нито един от тях не изглеждаше свързан с нашия.

След това прегледах маса информация на ключова дума син цвят. Намерих нещо, което леко ме заинтересува. Ставаше дума за трупа „Сини мъже“ — актьори, които изнасяли някакво представление, наречено „Цеви“. Започнали в Ню Йорк, след това тръгнали в Бостън, Чикаго и Лас Вегас. Представлението съдържало елементи на музика, театър, сценични изпълнения, дори на водевил. Изпълнителите винаги работели в синьо — от глава до пети. Може би имаше нещо тук, може би не — бе твърде рало да се каже.