Андреа Камиллери - Формата на водата

— Ти колко време мислиш да отсъстваш?

— Включително и четвъртък.

— Забавлявай се и си почивай. Фацио знае номера ти в Генуа, нали? Ако има някакви големи проблеми, ще ти се обаждам.

Неговият заместник Мими Ауджело се беше върнал точно навреме от отпуска си и затова Монталбано можеше спокойно да отпътува. Ауджело си разбираше от работата. Обади се на Ливия да уточни в колко часа би трябвало да пристигне, а тя, щастлива, му каза, че ще го чака на летището.

Веднага щом влезе в полицейския участък, Фацио му съобщи, че работниците от фабриката за сол, които бяха пуснати в принудителен отпуск, състрадателен евфемизъм, за да се каже, че всички са били уволнени, са окупирали железопътната гара. Жените им са слезли на коловозите и пречат на преминаването на влаковете. Карабинерите вече бяха на мястото. Трябва ли и те да отидат?

— Какво да правите там?

— Хъм, не знам, да помогнем.

— На кого?

— Как на кого, комисарю? На карабинерите, на силите за обществения ред, каквито сме и ние, до доказване на противното.

— Ако ти се наложи да помогнеш на някого, помогни на онези, които са окупирали гарата.

— Комисарю, винаги съм бил убеден, че сте комунист.

— Комисарю? Стефано Лупарело се обажда. Простете ми, но братовчед ми появи ли се при вас?

— Не, нямам новини от него.

— У дома сме много разтревожени. Веднага щом ефектът от приспивателното е преминал, той е излязъл и пак не го знаем къде е. Мама би желала да я посъветвате: не е ли по-добре да се обърнем към полицейското управление, за да започнат издирването му?

— Не. Кажете на майка си, че не ми се струва удачно. Джорджо ще се появи отнякъде, предайте й да не се притеснява.

— Във всеки случай, ако разберете нещо, моля ви да ми се обадите.

— Ще ми бъде много трудно, инженере, защото излизам в отпуск и ще пътувам. Ще се върна чак в петък.

Първите три дни, прекарани с Ливия във виличката й в Бокадасе, го накараха почти изцяло да забрави Сицилия благодарение на налегналия го тежък и отморяващ сън в прегръдките на любимата жена. Почти изцяло, а не напълно, защото неочаквано два или три пъти ароматът, говорът и случките от неговия край обземаха мисълта му, вдигаха го във въздуха като безплътен и го отнасяха за няколко секунди във Вигата. И всеки път, беше сигурен в това, Ливия забелязваше неговото отдалечаване, неговото кратко отсъствие и тя го поглеждаше, без да каже нищо.

В четвъртък вечерта, без изобщо да очаква, му се обади Фацио.

— Нищо важно, комисарю, исках само да чуя гласа ви и да получа потвърждение, че утре се връщате.

Монталбано знаеше много добре, че отношенията между сержанта и Ауджело не бяха от най-добрите.

— Имаш нужда някой да те утеши ли? Онзи злият, Ауджело, случайно да не те е напляскал по дупето?

— Все не е доволен от това, което правя.

— Имай търпение, казах ти, че утре се прибирам. Има ли новини?

— Вчера арестуваха кмета и трима от общинския съвет за подкупи и укриване на крадени стоки покрай дейностите, свързани с разширяването на пристанището.

— Най-накрая са се наканили.

— Да, комисарю, но не си създавайте илюзии. Искат да копират съдиите от Милано, но Милано е доста далече оттук.

— Има ли нещо друго?

— Намерихме Гамбардела, ако си спомняте? Онзи, когото се бяха опитали да убият, докато зареждал бензин. Не гниеше из полето, но беше завързан като животно, подкарано към кланицата, в собствения си автомобил, който е бил запален и изгорял напълно.

— Ако целият е изгорял, как сте разбрали, че Гамбардела е бил завързаният?

— Използвали са желязна тел, комисарю.

— Утре ще се видим, Фацио.

А този път не бяха само ароматите и говорът от родния му край, които го погълнаха, но и глупостта, жестокостта и ужасът.

След като правиха любов, Ливия запази известно време мълчание, след това го хвана за ръката.

— Какво има? Какво ти каза твоят сержант?

— Повярвай ми, нищо важно.

— Ами тогава защо помръкна?

Монталбано за пореден път се убеди, че ако на този свят имаше човек, на когото би трябвало да изпее цялата си тържествена „литургия“, това беше Ливия. На началника на полицията беше изпял само половината от нея, като прескочи дори някои части. Седна в леглото и оправи възглавницата си.

— Слушай.

Разказа й за Егрека, за инженер Лупарело, за чувствата, които един от племенниците му, Джорджо, изпитваше към него и как в един определен момент тази обич беше преминала в любов и страст, за последното „събрание“ в къщата в Капо Масария, за смъртта на Лупарело, за полудяването на Джорджо заради страха от скандала, но не свързан с него, а с имиджа и паметта на чичо му, за това как младежът криво-ляво го беше облякъл, след това завлякъл в колата, за да го закара да го намерят другаде, каза й и за отчаянието на Джорджо, осъзнал, че сценографията му не е достоверна, защото всички щяха да разберат, че кара мъртвец, за идеята да му сложи ортопедичната яка, която допреди няколко дни той самият е трябвало да носи и все още е била в колата му, а после как се беше опитал да укрие яката в някакъв черен парцал, как в един момент се беше уплашил, че ще падне в плен на епилепсията, от която страдаше, как се е обадил на Рицо, като й обясни кой беше адвокатът, и как същият беше разбрал, че точно тази навременна смърт може да се окаже неговият шанс.