— Разбира се, всичко това е твърде странно. Жената поискала ли е да я качат?
— Не е имала вид на такава, с този въпрос вие направо улучихте десетката. По отношение на него разполагам с друго свидетелско показание. Автомобилът, който я е качил, е пристигнал с бясна скорост и отворена врата, защото е знаел кого трябва да пресрещне и качи, без да губи нито минута.
— Извинете ме, комисарю, но включихте ли всичките тези свидетелски показания в протокола?
— Не. Нямаше смисъл. Вижте, от цялата тази работа само едно нещо е сигурно, а то е, че инженерът е умрял от естествена смърт. Официално нямам никакъв мотив да провеждам разследване.
— Хъм, ако нещата стоят по начина, по който вие ми ги описахте, може да се хванем за това, че тя не му е оказала първа помощ.
— Съгласен сте с мен, че това би било дреболия, нали?
— Да.
— Добре, бях стигнал до онова, на което госпожа Лупарело ми обърна внимание и което е важно, а именно че съпругът й, вече мъртъв, е бил с обути наопаки гащи.
— Почакайте — каза началникът на полицията, — нека да спрем за момент. Госпожата откъде е научила, че гащите на съпруга й са били обърнати наопаки, ако те изобщо са били наопаки? Доколкото ми е известно, тя не е била на местопрестъплението и не е присъствала при огледа на криминолозите.
Монталбано се притесни, защото го беше казал по инерция, без да съобрази, че така може да натопи колегата си Якомуци, който беше дал снимките на госпожата. Но вече нямаше връщане назад.
— Госпожата разполагаше със снимките, направени от криминолозите, но не знам как се е сдобила с тях.
— Може би аз знам — каза помръкнал началникът на полицията.
— Беше ги разгледала внимателно под лупа, показа ми ги и на мен и имаше право.
— И само от това обстоятелство си е съставила собствено мнение?
— Разбира се. Тя започна с предварителната уговорка, че ако съпругът й случайно, докато се е обличал, е обул гащите си наопаки, през деня неминуемо е щял да забележи. Бил е принуден да уринира често, защото е вземал диуретици. Следователно, изхождайки от тази хипотеза, госпожата смята, че инженерът, който е бил изненадан в, нека да го наречем, леко конфузно положение, е бил принуден да се облече набързо и да тръгне към Егрека, където, пак според госпожата, е трябвало да бъде компрометиран по някакъв непоправим начин, такъв, че поне да го накара да се откаже от политиката. В този ред на мисли нещата не свършват дотук.
— Не ми спестявайте нищо.
— Двамата работници по чистотата, които са намерили тялото, преди да съобщят на полицията, са се почувствали длъжни да се обадят на адвокат Рицо, за когото са знаели, че е бил „другото аз“ на Лупарело. Добре, ама Рицо не само не изразил изненада, изумление, смайване, тревога или смут, абсолютно нищо, но и подканил двамата веднага да доложат факта на органите на реда.
— А това откъде го знаете? Имате ли запис на телефонния разговор? — попита ужасено началникът на полицията.
— Не, няма никакъв запис, само достоверното му описание, което единият от двамата боклукчии е направил в писмен вид. Описал е разговора им заради мотиви, които сега не е нужно надълго и широко да ви обяснявам.
— Умувал е след това как да го изнудва с него?
— Не, умувал е върху текста на една театрална пиеса. Повярвайте ми, не е имал никакво намерение да извършва престъпление. И тук вече навлизаме в сърцевината на проблема, тоест Рицо.
— Почакайте! Тази вечер възнамерявах да намеря начин да ви порицая за желанието ви винаги да усложнявате простите неща. Вие със сигурност сте чели „Кандид“ на Леонардо Шаша. Спомняте ли си мястото, в което главният герой твърди, че е възможно нещата почти винаги да са прости? Аз исках да ви припомня точно това.
— Да, но вижте, Кандид казва „почти винаги“, а не казва „винаги“. Допуска изключения. А в случая „Лупарело“ нещата само са подредени така, че да изглеждат прости.
— А всъщност са комплицирани ли?
— Доста при това. Що се отнася за „Кандид“, вие спомняте ли си подзаглавието?
— Разбира се, „Сън, сънуван в Сицилия“.
— Да, но тук обаче вече сме в нещо като кошмар. Опитвам се да налучкам някаква хипотеза, която трудно ще намери потвърждение сега, когато Рицо вече е убит. И така, в късния неделен следобед, някъде към седем, инженерът предупреждава по телефона съпругата си, че доста ще закъснее, защото има много важно политическо събрание. Но вместо на него отива в своята къща в Капо Масария на любовна среща. Веднага ви казвам, че евентуалното разследване на особата, която е била с инженера, би създало много трудности, защото Лупарело е амбидекстро.
Читать дальше