Андреа Камиллери - Формата на водата

— Сигурен ли сте в това?

— Да. Бях с нея в колата, когато я накарах да мине по речното корито.

— О, боже мой! — простена началникът на полицията. — Принудили сте я?

— Дори не съм си го помислил! Беше изцяло с нейното съгласие.

— Бихте ли ми казали колко хора са въвлечени в тази история? Давате ли си сметка, че си играете с огъня?

— Повярвайте ми, всичко това се оказа само един сапунен мехур. И така, докато двамата потеглят заедно с мъртвия, Рицо, който присвоява ключовете на Лупарело, се връща в Монтелуза и лесно се сдобива със секретните документи на инженера — тези, които най-много го интересуват. Междувременно Мерилин изпълнява перфектно онова, което му е заповядано. Излиза от колата, след като е инсценирал съвкуплението, отдалечава се и когато е пред старата изоставена фабрика, скрива огърлицата близо до един храст и хвърля чантата оттатък оградата.

— За каква чанта ми говорите?

— Тази на Шострьом, върху нея все още стоят инициалите й, намерил я е случайно в къщичката и си е помислил защо да не се възползва и от нея.

— Обяснете ми как стигнахте до тези заключения.

— Вижте, Рицо играе с една открита карта — огърлицата, и една закрита — чантата. Намирането на огърлицата, не е важно по какъв начин, показва, че Ингрид е била на Егрека в същия момент, в който Лупарело е умирал. Ако случайно някой си я сложи в джоба и не каже нищо за нея, му остава да изиграе картата с чантата. От негова гледна точка обаче той се оказва щастливец, защото огърлицата е намерена от единия от боклукчиите, който ми я предаде. Междувременно Рицо е планирал триъгълника Шострьом — Лупарело — Егрек и в края на краищата счита намирането й за благовидно доказателство срещу шведката. Чантата обаче я намерих аз, основавайки се на двете несъответствия в свидетелските показания, а именно че жената, когато излиза от колата на инженера, е държала в ръката си чанта, която вече не е носела, докато се е качвала в друга кола на междуградското шосе. С две думи, неговите помощници се връщат в къщичката, вкарват всичко в ред и му връщат ключовете. Още в ранни зори Рицо се обажда на Кардамоне и започва да отиграва добре картите си.

— Да, разбира се, но започва да играе и с живота си.

— Това е тема на друг разговор, ако изобщо трябва да говорим за това — каза Монталбано.

Началникът на полицията го погледна смутено.

— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, ви се върти в главата?

— Чисто и просто човекът, който излиза жив и здрав от цялата тази история, е Кардамоне. Не намирате ли, че за него убийството на Рицо е било абсолютно навременно?

Началникът на полицията подскочи и не се разбираше дали говори сериозно, или се шегува.

— Слушайте, Монталбано, не ми разтягайте повече гениални идеи! Оставете на мира Кардамоне, който е джентълмен, неспособен да убие дори муха!

— Само се шегувах, господин началник. Може ли да ви попитам, има ли някакви новости около разследването?

— Какви новости искате да има? Вие знаете какъв човек беше Рицо — ако вземем десет души, свестни или не, които е познавал, осем от тях, свестни или не, биха искали да го видят умрял. Той е имал цяла джунгла, гора от евентуални убийци, скъпи мой, които собственоръчно или чрез наемен убиец са искали да му видят сметката. Ще ви кажа, че разказът ви би могъл да се приеме в определена степен за приемлив само от онези, които знаят от какво тесто е бил замесен адвокат Рицо. — Той изпи на малки глътки чашката си с ликьор. — Вие ме очаровахте. Вашата хипотеза е пример за интелигентност, на моменти ми изглеждахте като въжеиграч, под когото не са сложили обезопасителна мрежа. Тъй като, ако трябва да се изразя брутално, и под вашите разсъждения има само празнина. Вие нямате никакви доказателства за онова, което ми разказахте, всичко това би могло да се изтълкува и по друг начин, а някой способен адвокат ще обори изводите ви, без да му се налага да се поти много.

— Знам.

— Какво мислите да правите?

— Утре сутринта ще кажа на Ло Бианко, че ако желае да архивира случая, от моя страна няма никакви проблеми.

— Ало, Монталбано? Мими Ауджело съм. Събудих ли те? Извини ме, но исках само да те успокоя, че се върнах в базата. Ти кога пътуваш?

— Самолетът от Палермо е в три, значи, от Вигата ще трябва да тръгна към дванайсет и половина, веднага след като се наобядвам.

— Тогава няма да се видим, защото аз мисля да отида в участъка малко по-късно. Има ли новини?

— Ще ти ги каже Фацио.