Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

— Ако някой го изяде миг преди смъртта си, ще бъде доволен, дори и след това да отиде в пъкъла — каза той.

Комисарят сложи в устата си половин кюфте и с езика и небцето си започна да му прави научен анализ, заради който Якомуци само можеше да му завиди. И така: риба, без никакво съмнение, лук, лют червен пипер, разбито яйце, сол, чер пипер и галета. Но към списъка липсваха още две съставки, които трябваше да открие, прикриващи се зад вкуса на маслото, в което бяха изпържени. При втората хапка разпозна онова, което не беше отгатнал преди това: кимион и кориандър.

— Кофта! — възкликна смаяно.

— Какво казахте? — попита го Пинтакуда.

— Ядем индийско ястие, което е приготвено съвършено.

— Не ми пука откъде е — каза учителят. — Знам само, че е чудодеен знак. И ви моля да не изричате повече нито дума до края на вечерята.

Пинтакуда помоли да разтребят масата и му предложи да изиграят станалата вече обичайна партия шах, която обикновено Монталбано губеше.

— Извинете ме, но преди това искам да се сбогувам с Танино.

— Ще ви придружа.

Готвачът четеше огромно конско евангелие на помощника си, който не беше измил добре тиганите.

— Така на следващия ден ще са пропити с миризмата от предния и човек няма да може да разбере какво яде — обясни на посетителите.

— Слушайте — попита Монталбано, — вярно ли е, че никога не сте напускали Сицилия?

Сигурно, без да иска, беше придобил тон на ченге, защото Танино като че ли се върна във времената, когато е бил престъпник:

— Никога, заклевам ви се, комисарю! Имам свидетели!

Значи, не би могъл да се научи да прави това ястие в някой ресторант с чуждестранна кухня.

— Срещали ли сте се с индийци?

— Онези от киното ли? Червенокожите?

— Както и да е — каза Монталбано и се сбогува с докоснатия от чудото готвач, като го прегърна.

Фацио му рапортува, че през петте дни, в които е отсъствал, не се беше случило нищо важно. Кармело Арноне, онзи, с магазина за тютюневи изделия близо до гарата, стрелял четири пъти по Анджело Канидзаро, който имаше галантериен магазин, заради някаква история с жени. Мими Ауджело, който случайно бил там, дал смел отпор на стрелеца и го обезоръжил.

— Затова — уточни Монталбано — Канидзаро със сигурност се е разминал само с лека уплаха.

Беше всеизвестно, че Кармело Арноне не се оправяше добре с оръжията и не беше способен да уцели дори крава на десет сантиметра разстояние.

— Е, не.

— Уцелил ли го е? — попита смаяно Монталбано.

Фацио продължи да му обяснява, че в действителност дори и този път не е успял да го направи. Но един куршум, който уцелил стълба на уличното осветление, рикоширал и се спрял между плешките на Канидзаро. Нищо и никаква рана, защото патронът бил загубил силата си. Веднага обаче в градчето се разнесла мълвата, че Кармело Арноне е стрелял подло в гърба на Анджело Канидзаро. Братът на същия, Паскуалино, този, който продава бакла и носи очила, чиито стъкла са дебели два пръста, се въоръжил и пресрещайки Кармело Арноне, го прострелял, грешейки два пъти — единия път човека, а другия път къде да се прицели. В действителност объркал Кармело Арноне с брат му Филипо, който има дюкян за плодове и зеленчуци, изпадайки в заблуждение заради явната прилика между двамата Арноне. Що се отнася до грешката при уцелването, първият изстрел не се знаеше къде се е загубил, но с втория ранил кутрето на лявата ръка на търговец от Каникати, дошъл във Вигата по работа. На това място пистолетът засякъл, иначе Паскуалино Канидзаро, стреляйки напосоки, щял да направи второто избиване на невинните младенци. А, освен това имало и две кражби, четири отмъквания на чанти и три палежа на автомобили. Все обичайни неща.

Почука се и след това влезе Торторела, бутайки вратата с крак, тъй като държеше в ръцете си три кила и нещо бумаги.

— Искаме да се възползваме от вас, докато сте тук.

— Торторе, говориш, като че ли съм отсъствал сто години!

Никога не подписваше, без преди това внимателно да е прочел за какво се отнася, и затова по обяд вече беше попрехвърлил от книжата малко повече от кило. Усещаше наченки на глад в стомаха си, но реши да не ходи в „Сан Калоджеро“, защото не искаше толкова скоро да оскверни паметта на готвача Танино, пряко вдъхновен от Богородица. Налагаше се предателството му поне отчасти да бъде оправдано от абстиненцията.

Приключи с подписването на документите в осем вечерта, от което го боляха не само пръстите, но и целите ръце.