Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

— Заврете си я отзад — каза тихо Монталбано.

— Не разбрах.

— Повтарям: нашата обща държава си я напъхайте в задника. Аз и вие имаме диаметрално противоположни идеи за това какво означава да бъдеш слуга на държавата. На практика служим на две различни държави. Затова, моля, не приравнявайте вашата работа с моята.

— Монталбано, сега започвате да се правите на Дон Кихот ли? Всяка общност има нужда и от хора, които да мият тоалетните. Това обаче не означава, че който мие нужниците, не принадлежи на общността.

Монталбано чувстваше, че ядът му се засилва, само още една дума в повече и тя със сигурност щеше да се окаже погрешна. Протегна ръката си, приближи чинията със сладоледа и започна да го яде. Лоенгрин Пера вече беше свикнал с това и когато Монталбано започна да вкусва от сладоледа, повече не отвори уста.

— Карима е била убита, потвърждавате ли го? — попита го Монталбано след няколкото пълни лъжици.

— За съжаление, да. Фахрид се е уплашил, че…

— Не ме засяга защо. Засяга ме само, че е била убита с благословията на един верен слуга на държавата като вас. Вие как наричате този специфичен казус — неутрализация или убийство?

— Монталбано, не може да се мери с аршина на общия морал…

— Полковник, вече ви предупредих в мое присъствие да не използвате думата морал.

— Исках да кажа, че в някои случаи държавните съображения…

— Достатъчно — каза Монталбано, който беше излапал сладоледа си след няколко гневни гребвания с лъжицата.

След това изведнъж се удари по челото:

— Ама колко е часът?

Полковникът погледна малкия си скъп ръчен часовник, който изглеждаше като детска играчка.

— Станало е два часът.

— Как така Фацио все още не е дошъл? — запита се Монталбано, правейки се на разтревожен. И добави: — Трябва да се обадя по телефона. — Стана, отиде при телефона, който беше на писалището, на два метра разстояние, и заговори на висок глас, така че Лоенгрин Пера да чуе всичко.

— Ало, Фацио? Монталбано съм.

Фацио се затрудни да му отговори, защото беше сънен.

— Комисарю, какво става?

— Ама как, забрави ли за онзи арест?

— Какъв арест? — попита го Фацио в пълно неведение.

— Ареста на Симоне Филеча.

Симоне Филеча беше арестуван точно от Фацио предния ден. В действителност обаче Фацио веднага го разбра:

— Какво трябва да направя?

— Ела до вкъщи, за да ме вземеш с колата, и отиваме да го арестуваме.

— Моята кола ли да взема?

— Не, по-добре една от нашите.

— Идвам веднага.

— Почакай. — Комисарят покри с едната си ръка слушалката и се обърна към полковника: — Още колко имаме?

— Зависи от вас — каза Лоенгрин Пера.

— Да кажем, че трябва да дойдеш при мен след около двайсет минути — каза комисарят на Фацио, — но не преди това. Трябва да приключа разговора си с един приятел — прекъсна връзката и седна.

Полковникът се усмихна.

— След като имаме толкова малко време, тогава направо ми кажете каква ви е цената. И не се обиждайте за израза.

— Струвам малко, много малко — каза Монталбано.

— Слушам ви.

— Само две неща. Искам до седмица да бъде намерен трупът на Карима, но по такъв начин, че безпроблемно да може да бъде идентифициран.

Удар с боздуган по главата щеше да предизвика по-малък ефект за Лоенгрин Пера. Отвори и затвори устичката си, улови с ръчиците си ръба на масата, все едно се страхуваше, че ще падне от стола.

— Защо? — успя да произнесе той с гласа на копринена буба.

— Това си е моя работа — беше непоколебимият и кратък отговор.

Полковникът поклати главица наляво-надясно, а след това обратно, изглеждаше като кукла на пружина.

— Не е възможно.

— Защо?

— Не знаем къде е… погребана.

— И кой го знае?

— Фахрид.

— Фахрид неутрализиран ли е? Знаете ли, че тази дума ми хареса?

— Не, но се върна в Тунис.

— Тогава няма проблем. Влезте във връзка с другарчетата си от Тунис.

— Не — каза решително джуджето. — Играта вече приключи. Нямаме никаква полза да я започваме отново само заради намирането на някакъв труп. Не, не е възможно. Поискайте каквото желаете, но това не може да ви го дадем. А и не виждам смисъл в това.

— Търпение — каза Монталбано и се изправи.

Машинално и Лоенгрин Пера се изправи, но не беше от този тип хора, които лесно се предават.

— Така, само от любопитство, искате ли да ми кажете вашето второ искане?

— Разбира се. Началникът на полицията във Вигата е внесъл предложение за моето повишение като заместник-началник…