Андреа Камиллери - Крадецът на закуски

— Защото е бил подушил, че има нещо съмнително в тази история.

— Мислите ли, че е подозирал каква е истината?

— Как не! Най-много да си е помислил за трафик на наркотици. Ако беше открил, че се намира в центъра на международна интрига, щеше да умре на място.

— Аз съм на същото мнение. За известно време нашата задача беше да обуздаваме тунизийското нетърпение, но искахме да сме сигурни, че след като веднъж стръвта е във водата, рибата ще я захапе.

— Извинете ме, но кой е бил младият блондин, който понякога се е движел с Фахрид?

Полковникът го погледна с възхищение:

— И това ли знаете? Един от нашите хора, който от време на време отиваше да провери как се развиват нещата.

— И щом е бил там, е чукал и Карима.

— Това са неща, които се случват. Най-накрая Фахрид убеди Ахмед да дойде в Италия, подтиквайки го да прозре възможността за спазаряване на голям товар с оръжия. Все така чрез нашето невидимо покровителство Ахмед Муса пристигна в Мадзара, следвайки инструкциите на Фахрид. Капитанът на риболовния кораб, под натиска на шефа на кабинета на префекта, склони да качи Ахмед на борда си, тъй като срещата между него и въображаемия трафикант на оръжие трябваше да се осъществи в морето. Ахмед Муса попадна в мрежата без никакви съмнения от негова страна, дори си запали цигара, както му беше казано да направи, за да може да бъде разпознат по-добре. Комендатор Спадача обаче, шефът на кабинета на префекта, беше направил голяма грешка.

— Не е предупредил капитана, че не става дума за нелегална среща, а за засада — каза Монталбано.

— Може и така да се каже. Капитанът, както му беше наредено да направи, изхвърля във водата документите на Ахмед и си разделя с екипажа седемдесетте милиона лири, които той е имал в джоба си. След това, вместо да се върне в Мадзара, променя курса, защото се страхува от нас.

— Тоест?

— Вижте, ние бяхме отдалечили нашите катери от мястото на действието и капитанът го знаеше. Помислил си е обаче, че ако нещата продължават така, е възможно по пътя на връщане да се натъкне на нещо като някоя торпила, мина или на самия катер, който, потапяйки го, ще направи така, че следите от операцията да изчезнат. Затова пристига във Вигата, като предизвиква обърканата ситуация.

— Правилно ли е видял нещата?

— В какъв смисъл?

— Имало ли е някого или нещо, което да причаква риболовния кораб?

— Хайде, Монталбано! Щяхме да направим безполезна касапница.

— Вие правите само полезни касапници, нали? И как мислите да спечелите мълчанието на екипажа?

— С тоягата и моркова, ако трябва да цитирам отново автора, който не е сред предпочитаните от вас. При всички положения онова, което трябваше да кажа, го казах.

— А, не — каза Монталбано.

— Какво означава „не“?

— Означава, че не е всичко. Вие ловко ме изведохте в открито море, но аз не съм забравил за тези, които са останали на сушата. Например Фахрид. Чрез някой свой информатор разбира, че Ахмед е бил убит, но риболовният кораб, необяснимо за него, е акостирал във Вигата. Това го разтревожва. При всички положения трябва да пристъпи към втората част от задачата, която му е възложена. Тоест да неутрализира, както вие казвате, Лапекора. Когато пристига обаче на входната врата на жилищната сграда, където живее Лапекора, открива с удивление и тревога, че някой друг го е изпреварил. Тогава се е изплашил.

— Моля?

— Изплашва се и вече не знае къде се намира. По същия начин както капитана на риболовния кораб започва да се бои, че зад цялата тази работа стоите вие. Според него сте започнали да премахвате всички онези, които по един или друг начин са замесени в случая. Може би за миг дори го обзема съмнението, че Карима е очистила Лапекора. Не знам дали сте наясно, но Карима по заповед на Фахрид е принудила Лапекора да я скрие в къщата си, защото той не е искал в тези решителни часове Лапекора да измъдри някое остроумие. Фахрид обаче не е знаел, че Карима, след като е приключила със задачата си, се е върнала у дома. При всички случаи по някое време онази сутрин Фахрид се е срещнал с Карима и двамата, изглежда, са имали жестока разправия, по време на която той й е разкрил за убийството на брат й. Карима се е опитала да избяга. Не е успяла и е убита. Впрочем така или иначе тя е трябвало да бъде убита, когато всичко се е забравело след известно време.

— Както предчувствах — каза Лоенгрин Пера, — разбрали сте всичко. Сега ви моля да размислите, защото и вие като мен сте верен и предан слуга на нашата държава. И така…