Андреа Камиллери - Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)

Като по чудо кабината все още съществуваше и телефонът работеше, а Фацио отговори още преди да свърши второто позвъняване.

— Фацио, на крак ли си вече в този час?

— Да, да, комисарю. Преди половин минута ми се обади Катарела.

— Какво искаше?

— Не разбрах много, защото беше на вълна „талиански“. Но горе-долу схванах, че тази нощ са обрали супермаркета на Кармело Инграсия, онзи големия, който е малко извън селището. Отишли са поне с тир или с голям камион.

— Не е ли имало нощен пазач?

— Имало е, но не могат да го намерят.

— Ти натам ли отиваше?

— Да, господине.

— Недей. Обади се веднага на Торторела, кажи му да съобщи на Ауджело. Да отидат те двамата. Обясни му, че ти не можеш, измисли някаква гламавщина, че си паднал от люлката и си си ударил главата. Всъщност не. Съобщи му, че карабинерите са дошли да те арестуват. По-добре е да му телефонираш и да му кажеш тях да ги уведоми, така или иначе, случилото се не е нещо особено, някакъв глупав обир, а пък и те ще останат доволни, защото сме им се обадили за сътрудничество. Сега ме чуй: след като се свържеш с Торторела, Ауджело и карабинерите, се обади на Гало 2 2 Гало на италиански език означава „петел“. — Б.пр. , Галуцо 3 3 Галуцо на италиански език означава „петле“. — Б.пр. , о, света Богородице, имам чувството, че се намирам в кокошарник, и Джермана и елате където ви кажа. Всички се въоръжете с картечници.

— Мамка му!

— Да, господине, мамка му. Отнася се за голяма работа, която трябва да се свърши предпазливо, а от устата на никого от вас не трябва да излезе дори половин дума, най-вече от тази на Галуцо пред неговия зет журналиста. Предупреди и онзи дръвник Гало да не започне да кара като на пистата в Индианаполис. Никакви сирени, никакви въртящи се лампи. Когато има резки движения или водата се размърда, рибата бяга. А сега ме слушай внимателно, защото ще ти обясня къде трябва да дойдете.

По-малко от половин час след обаждането пристигнаха мълчаливи и изглеждаха като обикновен патрул. Слязоха от колата и се насочиха към Монталбано, който им направи знак да го последват. Събраха се зад една полуразрушена къща, така от междуградското шосе не можеха да ги видят.

— В колата има един картечен пистолет и за вас — каза Фацио.

— Заври си го в задника. Чуйте ме! Ако си изиграем добре картите, е възможно да си заведем у дома Тано Гърка.

Монталбано долови как дъхът на хората му за миг спря.

— Тано Гърка по тия места? — удиви се Фацио, който се съвзе пръв.

— Видях го добре, той е, пуснал си е брада и мустаци, но въпреки това се вижда, че е той.

— А вие как сте го срещнали?

— Фацио, не ми досаждай, ще ти обясня всичко по-късно. Тано е в една къщурка на върха на този хълм, която не се вижда оттук. Около нея има сарацински маслинови дървета. Постройката има две стаи, една горе и една долу. Отпред има врата и прозорец и още един прозорец има в горната стая, но гледа към задния двор. Ясен ли съм? Всичко ли разбрахте? Тано няма друг изход освен този отпред. Или да скочи през прозореца на стаята от горния етаж, но е възможно да си счупи крак. Ще направим така: Фацио и Гало ще отидат отзад, а аз, Джермана и Галуцо ще съборим вратата и ще влезем.

Фацио се колебаеше.

— Какво има? Не си ли съгласен?

— Не е ли по-добре да обградим къщата и да му кажем да се предаде? Ние сме петима срещу един, няма да успее да избяга.

— Сигурен ли си, че Тано е сам вътре в къщата?

Фацио замлъкна.

— Слушайте ме — каза Монталбано, слагайки край на краткия им военен съвет, — по-добре е да оставим намирането на великденското яйце за него да се окаже изненада.

Монталбано пресметна, че Фацио и Гало от пет минути поне трябваше да са се разположили зад къщурката. Що се отнася до него, той се беше проснал по корем в тревата с пистолет в ръка, а един камък го натискаше неприятно по стомаха. От всичко това се чувстваше ужасно смешен и му се струваше, че се е превърнал в герой от гангстерски филм. Затова нямаше търпение да даде сигнал за атака. Погледна Галуцо, който беше до него, а Джермана беше по-надалече, вдясно; попита го шепнешком:

— Готов ли си?

— Да, господине — отговори полицаят, който се виждаше, че се е превърнал в кълбо от нерви и се потеше.

Монталбано го съжали, но не можеше, разбира се, да му каже, че става въпрос за постановка, вярно, със съмнителен изход, но все пак с картонени декори.

— Тръгвай! — заповяда му той.

Все едно изхвърлен от докрай притисната пружина, почти без да докосва земята, Галуцо с три скока стигна до къщурката и се опря на стената, вляво от входната врата. Изглеждаше като човек, който не е направил никакво усилие, но комисарят видя как гърдите му се повдигаха и спадаха заради учестеното му дишане. Галуцо стисна още по-силно картечния пистолет и направи знак на комисаря, който беше готов за втората част. Тогава Монталбано погледна към Джермана, който не само че изглеждаше ведър, но направо отпуснат.