Андреа Камиллери - Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)

— Аз тръгвам — каза му беззвучно на срички, като кривеше прекалено устните си.

— Аз ще ви прикривам — отговори му Джермана със същия маниер, посочвайки му с кимване на глава картечницата, която държеше в ръцете си.

Първият скок на комисаря в посока напред беше ако не христоматиен, то поне най-малкото като от наръчник: решително и уравновесено откъсване от земята, достойно за експерт по скок височина, леко задържане във въздуха с чисто и правилно приземяване, което би удивило всеки един балетист. Галуцо и Джермана, които го гледаха от различни позиции, взаимно се възхитиха от енергията на своя шеф. Вторият му скок беше по-премерен от първия. При увисването му във въздуха обаче се случи нещо, от което Монталбано, както си беше изправен, се изкриви настрани като кулата в Пиза, а падането му се оказа като истински и неподправен номер на клоун. След като се олюля, разпервайки ръце в търсене на някаква несъществуваща опорна точка, падна тежко на едната си страна. Инстинктивно Галуцо се затича да му окаже помощ, но се спря навреме и се залепи за стената. Вероятно и Джермана се беше изправил внезапно, но след това се наведе. „Слава богу, че всичко е нагласено — помисли си комисарят, — иначе в този момент Тано би могъл да ги повали като кегли.“ Бълвайки най-съдържателните ругатни от своя богат репертоар, Монталбано пълзешком започна да търси пистолета си, който при падането се беше изплъзнал от ръката му. Най-накрая го видя под едно храстче с диви дини и едва бе протегнал наполовина ръката си, за да го вземе, когато всички плодове се пръснаха и напръскаха лицето му със семената си. С определено ядна тъга комисарят си даде сметка, че от герой от гангстерски филм беше понижен в персонаж от филмовите ленти с Бъд Абът и Лу Костело 4 4 Американски комици. Работата им на сцената, в радиото, телевизията и киното ги превръща в най-популярната комедийна двойка от 1940 до началото на 1950 година. — Б.пр. . Вече не му се искаше нито да се прави на атлет, нито на балетист, затова, леко свит на кълбо, премина с пъргави стъпки няколкото метра, които го разделяха от къщурката.

Поглеждайки се в очите, Монталбано и Галуцо се разбраха без думи. Застанаха на три крачки от вратата, която не изглеждаше особено стабилна, затаиха дъх и се хвърлиха върху нея с цялата тежест на телата си. Тя се оказа все едно е направена от пергамент или от нещо подобно; достатъчен й беше само един удар с ръка, за да падне, затова двамата, връхлитайки, се озоваха направо вътре. Комисарят успя като по чудо да се спре, докато Галуцо под напора на собственото си засилване премина през цялата стая и се заби с лице в стената, като си разби носа и за малко да се задуши от кръвта, която започна ожесточено да блика. Под мъждивата светлина на газената лампа, която Тано Гърка беше оставил да свети, комисарят успя да се наслади на вещото му актьорско майсторство. Преструвайки се, че са го изненадали в съня му, скочи на крака, изричайки богохулства на висок глас, и се втурна към калашника си, който беше подпрян на масата и по тази причина далече от походното му легло. Монталбано беше готов да изиграе своята, както се нарича в театъра, поддържаща роля.

— Не мърдай! В името на закона, не мърдай или ще стрелям! — извика с пълен глас и възпроизведе четири изстрела към тавана.

Тано замръзна на мястото си с вдигнати ръце.

Галуцо, притеснен, че в стаята отгоре може да има и друг, изстреля един картечен откос към дървената стълба. Отвън Фацио и Гало, като чуха цялата тази престрелка, откриха отчаян огън по прозорчето. Всички вътре в къщурката направо бяха оглушали от пукотевицата, когато дойде Джермана, за да влоши още повече вече утежнената ситуация.

— Спирайте всички или ще стрелям!

Нямаше време дори да довърши заплашителната си заповед, когато се оказа избутан в гръб от Фацио и Гало, принуден да се озове в компанията на Монталбано и Галуцо, който пък беше оставил картечния си пистолет и извадил от джоба си една носна кърпичка, с която се опитваше да избърше носа си, а кръвта вече беше изцапала ризата, вратовръзката и сакото му. Гало, като го видя, се ядоса:

— Простреля ли те? Простреля ли те, а, този рогоносец? — разгневи се, обръщайки се към Тано, който все така с велико търпение си стоеше на мястото с вдигнати ръце, в очакване, че силите на реда ще въдворят ред в бъркотията, която създадоха.

— Не, не ме е прострелял. Ударих се в стената — произнесе неразбираемо Галуцо.

Тано не се взираше в никого, а разглеждаше върховете на обувките си.