Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— В какъв смисъл?

— След 11 септември 2001 година светът се промени и ние живеем в него. — Адвокатът сви рамене. — Ще поискат ли израелските юристи нещо в замяна от нас? И ще бъдат ли въвлечени и други правителства? Виж, Ник, не мисли, че съм пълен глупак, защото реших да се разделя с работата си за държавната администрация. Освен това ми е пределно ясно, че не обсъждаме как се залавят данъчни нарушители. — Той помълча. — Ако доказателственият материал е солиден, определено можеш да призовеш този тип тук, за да бъде разпитан. Но какъв достъп ще имаш до него и колко време ще отнемат всички процедури, никой не може да каже. От значение ли е факторът време в този случай?

— От изключително значение. — Свъсих вежди и присвих рамене. — Вече всички срокове са изтекли.

— Винаги е така — примирено въздъхна Бушнейджъл. — Освен това въпросът засяга държавната администрация. Израелските ни партньори интересуват ли се от случая? Искат ли да направят сделка с нас? И още: ще пожелаят ли да се договорят с руснаците или французите, преди да се решат да го екстрадират? Работата е доста деликатна , Ник, а на мен не ми се струва, че това те устройва.

Кимнах.

— Виж, можеш да го задържиш. Ще бъдат замесени доста хора. Така че… какво ще се случи, може само да се гадае. Винаги съществува шанс те да започнат да протакат, твоят човек да изчезне и никога повече да не успееш да се добереш до него.

— Не мога да поема този риск — поклатих глава.

— Разбирам — кимна Бушнейджъл. — Проблемът обаче е, че в този град правилата на играта са такива.

— Да, в реалния свят е така — съгласих се и смачках опаковката на хотдога си.

Знаех, че Стиви Бушнейджъл се чуди защо съм дошъл за съвет при него. Той отдавна не работеше за държавната администрация. Имаше толкова други адвокати, които могат да се справят с подобен казус.

— И накрая един въпрос само за протокола, Ник — добави той, като се втренчи в мен. — Намесен ли е още някой?

Плъзнах нокътя си по гръбнака на Анди.

— Недей. — Тя се размърда, после се сгуши в мен.

През цялата нощ не престанах да мисля. Всъщност от по-рано, още откакто се разделих със Стив Бушнейджъл. В реалния свят с лекота бих арестувал Коля Ремликов. Щях да оглавявам екипа, който ще води разпитите му. Той щеше ни предаде Кавело и накрая щях да пипна мафиотския бос. Това ми беше работата. Само че в реалния свят напоследък всичко бе малко по-сложно.

Отново прокарах пръсти по гърба на Анди. Този път тя се извърна към мен и подпря глава на ръката си. Явно съзря нещо сериозно в лицето ми.

— Какво има?

— Може би ще успея — казах й, като я гледах в очите — да се добера до мъжа, който взриви автобуса.

Анди моментално се надигна в леглото. Сънят й отлетя.

— Какви ги говориш, Ник?

— Ще ти покажа.

Пресегнах се и взех кафявия плик, който бях оставил на нощната масичка. Извадих черно-белите снимки и ги подредих върху леглото: фотографиите на Коля Ремликов от Агенцията за национална сигурност и онези, които Юрий Плахов ми изпрати.

— Казва се Ремликов — започнах да й обяснявам. — Руснак е. Наемен убиец. При това много добър в професията. Притежава невероятно кърваво досие. Мисля, че Кавело го е наел с посредничеството на руската мафия. Предполагам, че сега е в Израел.

Очите на Анди се разшириха, докато гледаше снимките. Отделих онази, която Чуми обработи, показваща образа на мъжа в асансьора, само че без дегизировката. Снимката беше увеличена. Тя я взе и дълго се взира в лицето.

— Защо мислиш, че точно той е взривил автобуса?

— Заради това .

Извадих от плика последните две фотографии. Първата бе онази, която занесох на Сенил. Снимката, която бях открил след многочасово взиране във видеозаписите от охранителните камери в сградата на съда. Само че не онази от камерата в асансьора, а много по-ранна.

Беше от първия процес срещу Кавело.

— А ето какво се получава, като се махнат бакенбардите и черните очила.

Поставих до нея втората снимка с изчистения образ.

— Боже мой! — ахна Анди, сграбчи снимката, стисна зъби и се вгледа в образа напълно вцепенена. После очите й се наляха със сълзи.

— Защо не си ми ги показал? — попита тя, с гръб към мен.

— Едва днес се сдобих с тях.

— И какво ще стане сега? Ще ги дадеш ли на твоите хора? — заговори възбудено тя. — И те ще го заловят? Кажи ми, че ще стане точно така.

— Може да не се окаже толкова лесно. Ще трябва да се свържат със съдебните власти в Израел. А това включва намесата и на други правителства. Ще последват продължителни процедури. Такива доказателства винаги могат да бъдат оспорени, защото всички знаят, че фотографиите лесно се фалшифицират.