Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Поканих те като стар приятел, Ники Усмивката. Тук имам две дузини яки мъжаги, които отдавна бездействат и ръцете ги сърбят да свършат нещо за мен. Като нищо могат да ти пръснат черепа. Още повече че сега не си на служба, Пелисанте. Сигурен ли си, че искаш да продължим тази игра?

— Попитах те за Кавело — изръмжах и още по-здраво го притиснах към стената.

— Откъде мога да знам, Ники? Както ти казах, не съм в течение на последните събития. Освен това шефът не ми дължи обяснения за всяко нещо.

— Знаеш ли. Франки, единствената причина, заради която не съм те арестувал, е, защото смятах, че от цялата гнусна сбирщина само ти притежаваш поне малко чувство за хумор — усмихнах се аз, макар отвътре да кипях от гняв. — Иначе и ти като Кавело в момента щеше да чакаш процеса си . Но ще те вкарам на топло, Франки. Мога да го уредя още утре. Кълна ти се, имам достатъчно улики срещу теб. Ние ще приключим тази операция и ще разчистим всичко тук. А вие ще изгубите тлъстите си доходи.

— Знаеш ли какво си мисля аз, Ники? — Докато говореше, Франки не откъсваше очи от мен. После поклати глава с лека усмивка на устните. — Не мисля, че притежаваш правата да го направиш, поне не сега. Дори не ми се вярва, че още работиш по това дело. Така че единствената причина, поради която ще те пусна да си тръгнеш невредим, е моето уважение към някогашната ти служба. Ще ти бъда задължен, ако пуснеш яката на ризата ми, преди да съм повикал нашия адвокат, който само чака да ти лепне едно хубаво обвинение, и не само на теб, а и срещу Бюрото за саморазправа и тормоз. Тогава вече и в класната си стая няма да можеш да влезеш, Ники.

— Сега не говорим за бизнес, Франки. — Стегнах хватката още по-здраво. — Този път няма да ви се размине. Това прилича на Бен Ладен. Едва ли ще искаш да се набъркаш в тези лайна. Ще ти дам седмица, след което ще направя това, което ти обещах. Ще очистя всичко тук. — Пуснах яката на ризата му. Но продължих да го гледам яростно. — Става дума за едногодишно бебе, което твоят шеф е изгорил, Франки. Можеше да е твоята внучка.

Делсавио оправи яката на ризата си.

— Не знам къде е Доминик Кавело. И това е самата истина. И само за протокола, Ники, няма начин някога това да сполети моята внучка. Защото никога не съм го предавал и няма да го направя. — После Делсавио се ухили и разкърши скованите си рамене. — Но ако се случи да ми позвъни или да ми изпрати пощенска картичка, обещавам ти, че ще си първият, който ще узнае за това. Дори преди жена му и децата, Ники. — Пак се ухили. — Искаш ли да му предам нещо, ако все пак ми се обади?

Пригладих измачканото сако на гангстера.

— Кажи му, че аз също винаги спазвам обещанията си .

Час по-късно стоях пред Майкъл Чофи, заместник-директор на централата на ФБР в Ню Йорк.

Чофи бе прекият ми шеф. Именно той, след като пребих Кавело в затворническата килия, подписа заповедта за дългосрочния ми отпуск по административни причини. Чофи бе един от най-високопоставените в цялото ФБР.

— Ник — облегна се той в креслото си, — никой няма намерение да те държи отговорен за това, което се е случило вчера.

— Не идвам за това, Майк. Идвам заради Кавело . Зная за него повече от всеки друг в Бюрото. Освен това и на двама ни е известно, че ми е малко късничко да ставам учител.

Заместник-директорът се усмихна. Надигна се от креслото и пристъпи към прозореца на кабинета. Оттам можеше да се види Кота нула, мястото, където някога се издигаха кулите близнаци на Световния търговски център. Сега там бе едно огромно празно пространство. Но зад него, в далечината, още се извисяваше Статуята на свободата.

— Как са ребрата ти?

— Наред са. — За доказателство вдигнах ръце. — Не останах в болницата дори и една нощ.

— В това е проблемът, Ник — отново се усмихна Чофи, но този път усмивката му бе скована, а ръцете му стиснаха перваза под прозореца, — че не си бил на работа. Рей Хюс се занимава със случая от няколко месеца. И точно когато ти се намеси, нещата се разсмърдяха.

Аз също се изправих.

— Не става дума за Рей, Майк. Ще му докладвам, не се тревожи. Само ме върни на работа. Та ти се нуждаеш от мен. — Изгледах напрегнато прекия си шеф, за когото работех през последните осем години. — А аз се нуждая от това, Майк.

Заместник-директорът ме погледна изпитателно. Не успях да отгатна мислите му. После се върна до бюрото и взе една папка. Приличаше на оперативен доклад.

— Разбрах, че тази сутрин си посетил главната квартира на небезизвестен профсъюз в Ню Джърси. Вече не си на активна служба, Ник. Не можеш да правиш каквото ти хрумне. Имаме хора, които работят по случая. Те не могат вечно да се оглеждат през рамо.