Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Не се и опитвайте — предупредих ги, когато единият изпъна ръката си пред мен. Навярно съм изглеждал като луд. — Разбрахме ли се?

— Господин Делсавио не е тук — изръмжа горилата и ме измери с поглед, сякаш се явяваше на кастинг за сериала Семейство Сопрано. Прекалено едър беше този шибаняк.

Натиках служебната си карта в лицето му.

— За последен път го казвам любезно. Махни се от пътя ми.

Забързах по стъпалата, движен от притока на адреналин. Всички в тази сграда навярно са свързани. Неслучайно федералните агенти никога не идват тук без подкрепление.

Вторият етаж беше зает с профсъюзни офиси. На хората на Кавело, които получаваха най-тлъстите поръчки, като не правеха нищо друго, освен да прибират солидни суми в брой. Продължих по коридора, докато разгневените горили от фоайето се мъчеха да ме догонят. Няколко секретарки любопитно надникнаха през вратите.

Още един тип се изпречи на пътя ми. С черни очила и риза с разтворена яка под костюма от полиестер.

— Извинете, сър! — Той разтвори сакото си и ми показа пищова.

Дори не изчаках да го извади. Извадих моя.

Напъхах дулото под носа му и изтласках стреснатия гангстер до стената. Заврях картата си от ФБР в лицето му.

— Това тук ми казва: „Да, мога да вляза“.

Хората зад мен започнаха да се надигат от бюрата си. Видях още, че двете горили от фоайето, които ме следваха, бяха извадили пистолетите си.

— Това тук е централа на легитимен частен бизнес — каза онзи, когото притиснах до стената. — Нашият съветник по корпоративно право е в дъното на коридора. Прониквате тук без покана. Покажете ми призовка или съдебно разпореждане, господин специален агент, или вървете по дяволите.

Притиснах пистолета до бузата му.

— Искам да видя Франки Делсавио.

— Както вече ви бе обяснено — хладно процеди той и ме изгледа втренчено, — господин Делсавио не е в служебните помещения. Не можете да го видите, след като не е тук.

Точно тогава обаче се отвори врата в края на коридора. От там излезе едър мъж с червендалести бузи и зализана коса, в късо сако и отворена карирана риза.

— Агент Пелисанте — повика ме Франки Делсавио с дрезгавия си глас. — Сали, защо не ми каза, че е дошъл специален агент Пелисанте? Току-що пристигам. Хайде, ела в офиса ми. Охраната сигурно не е разбрала, че съм се върнал.

— Още ли си специален агент? — ухили се Делсавио. — Или вече ще трябва да ти викаме Професора? Говори се, че си взел да обучаваш студенти.

От много години Франки бе номер две в бандата или дясната ръка на Доминик Кавело, така че в отсъствие на големия шеф той водеше шоуто. В йерархията на фамилията бе известен като Втория бос. От тридесет години беше женен за племенница на самия Вито Дженовезе. Това го правеше един от недосегаемите, поне в Коза Ностра. Но все пак не беше от Петте велики императори 16 16 Визират се петте големи фамилии на Коза Ностра в Ню Йорк: Бонано, Гамбино, Коломбо, Дженовезе и Лукезе; разпределението на сферите на дейност е направено от Лъки Лучано още в началото на тридесетте години. — Б.пр. . По всяка вероятност лично се бе разпоредил за десетина или двайсетина убийства, за които обаче нямахме доказателства.

Последвах Франки в кабинета му. Вътре имаше евтино буково бюро, отрупано със снимки на семейството му. По стените висяха долнокачествени фотографии от Италия и една снимка с автограф на Дерек Джетър 17 17 Прочут бейзболист от нюйоркския отбор „Янките“, втори по попадения в американската лига за 2000 г. — Б.пр. в един от ресторантите, собственост на Франки Делсавио. В няколко кръгли коша стърчаха навити на рула, архитектурни чертежи, облегнати с горните си краища на стената. Подсмихнах се. Съмнявах се Франки Делсавио някога да е посещавал строителна площадка.

— И така, ще трябва да ме извиниш — започна той, като ми направи знак да седна, — но през последните няколко дни отсъствах и не съм в течение на събитията. Наложи се да отскоча до Атлантик сити да проверя един голям строеж. Затова ми кажи — захили се той мазно — как напредва процесът?

— Майната ти, хлебарка такава! — изревах аз и го сграбчих за яката на ризата, за да го измъкна от коженото му кресло и да го залепя за стената. — Искам да знам къде е той.

От лавиците изпопадаха няколко книги и дребни статуетки. Подигравателната усмивка на Франки Делсавио мигом се стопи. Той не беше дребен фигурант, така че никой, дори и някое кораво ченге, не си позволяваше да го подмята като чувал из собствения му кабинет.