Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Отначало телефоните не спираха да звънят. Лекарят ми провери как съм. След това се обади деканът на юридическия факултет. От Бюрото също ми позвъниха — все още вървяла някаква анкета там. А накрая и Анди позвъни два пъти на мобилния ми телефон.

Престанах да отговарям дори на мобилния. Посветих се изцяло на видеозаписа. Всеки път се повтаряше едно и също. Кавело се хвърля напред и натиска бутона. Двамата съдебни пристави се опитват да го озаптят. Вратата на кабината се отваря. Вътре пристъпва онзи тип с брадата и ги изненадва. Никакво време за реакция. Той очиства съдебните пристави и подава на Кавело маскировката. След миг двамата изчезват.

Съсредоточих се върху брадатия. Увеличих до максимум кадъра, в който лицето му се виждаше най-добре. Стараех се да запомня всяка черта, всяка особеност. Прегледах внимателно фотоалбумите на Агенцията за национална сигурност, до които все още не ми бе отказан достъп. Не знаех какво точно да търся. Но все нещо може да изскочи. Трябваше да има нещо.

Кавело бе изчезнал. Вероятно вече бе далеч от страната. Може да са го качили на борда на някой товарен кораб, който е отплавал от пристанищата по Източното крайбрежие, като Нюарк или Балтимор. Или да са му наели частен самолет до секретна писта за кацане в Мексико, без въобще да са заявявали полета. Паспортите също могат да се фалшифицират.

Не спирах да си повтарям, че тринадесет години съм бил офицер от ФБР. Това бе моят свят, моят живот. Бях се клел да браня закона. Нямаше да отстъпя.

Но нещо, което Анди ми бе казала, ме накара да се замисля.

Не можеш да накараш света да се оправи само защото го искаш.

Мракът се сгъстяваше навън. Отпих солидна глътка бира и за пореден път пуснах видеозаписа.

Спомних си още какво й отвърнах тогава през вратата:

Но мога поне да се опитам.

Позвъняването на вратата ме стресна. Замислих се дали да се престоря, че ме няма. Не мърдай. Който и да е, ще си тръгне. Накрая всички си тръгват. Отпих още една глътка бира.

Но се звънеше настойчиво. А накрая влудяващо.

— Ник! Отвори вратата! Не се прави на глупак. — Беше Анди.

Срамувах се да се изправя пред нея, след като й обещах нещо, което вече изглеждаше неизпълнимо. Може би се опасявах да не й причиня още болка или да я въвлека в поредна неприятност.

Тя продължаваше да звъни.

— Ник, моля те. Държиш се глупаво.

Знаех, че ако отворя вратата, нямаше повече да я държа настрани. И това ме плашеше.

Но тя продължаваше упорито да натиска проклетия бутон.

Спрях видеото на пауза и излязох в коридора. За миг се заковах до вратата в колебание дали да отворя. Тя отново позвъни.

— Хей! — провикнах се отвътре и най-после отместих резето. — Идвам.

Беше облечена с палто, шал, зелен суичър с качулка и джинси.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза тя, като се вторачи в мен.

— Благодаря. — Пуснах я вътре. — Как… — започнах аз, но тя ме пресече:

— Имаш вид на някой, който от седмица не се е преобличал. А и едно бръснене няма да ти навреди.

— Как ме намери?

Анди пристъпи в апартамента и се огледа.

— Да не мислиш, че има друг Никълъс Пелисанте, който е бил прострелян и отведен в болница „Белвю“?

— От теб би излязло добро ченге — отбелязах, тътрейки се към всекидневната.

— А от теб — лош приятел.

— Права си. Съжалявам.

— Извинението не се приема. Този апартамент е кочина.

Анди смъкна палтото и шала си и ги метна на стола. Аз се отпуснах на дивана.

— Отидох до Бюрото онзи ден, след като се разделихме. Опитах отново да се заема със случая.

— Добре…

— Заявиха ми, че съм вън от играта. Отстранен съм от случая. Няма начин да се върна.

Анди изглеждаше шокирана.

— Но защо?

— Казаха, че съм емоционално обвързан. Предложиха да ми възложат друг случай. Какъвто си избера, само не и този.

— Струва ми се несправедливо. Какво смяташ да правиш?

Погледнах я. Взрях се в топлите й очи. Суичърът се повдигаше и спускаше с гърдите й при всяко вдишване.

— Не зная, Анди.

— Знаеш ли какво? — Тя пристъпи напред и застана пред мен. После обгърна лицето ми с длани. — Ти наистина си емоционално обвързан, Пелисанте.

Целуна ме по бузата, по очите, по устните. Притеглих я към себе си. Устните й бяха меки и топли. С чудесен вкус. Този път ме целуна страстно. Ръката ми се плъзна под суичъра й към сутиена. Бях възбуден до крайност. Чак космите на врата ми настръхнаха. Анди имаше нежна кожа и красиви гърди.