Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— В кой клуб каза, че танцуваш на пилона?

— Много смешно, няма що! — Анди изкриви лице.

Нескопосаната шега на Марк обаче подейства като клапан за парата. Един по един заседателите взеха да се усмихват. Насядаха край масата и се заеха да си подават чиниите един на друг.

— След като всичко свърши, трябва пак да се съберем. Знам тази ферма в Поконос — обади се Джон О’Флин, докато слагаше парче студено месо върху филията хляб.

Механикът Уинстън гръмко се разсмя:

— Да, ама само за да погледаме камарите боклуци.

Лорен ги стресна с пискливия си смях. Беше удивително как след всички ужасяващи показния още можеха да се посмеят.

— Лорен — заговори я Анди, — имам предложение. Всички ще дадем по десет долара за почерпка и следващия път, когато Веждите се опита да пробута пред съда някое от смехотворните си изявления за това колко добър гражданин е Кавело, ще му се изсмееш насреща, ама с цяло гърло, както само ти умееш.

— Ще бъде безценен принос към съдебното разследване — изкикоти се О’Флин. — Аз съм за. Мисля, че дори съдия Сайдерман може да заложи десетачка.

Явно идеята допадна и на Лорен, защото още веднъж им демонстрира силния си смях. Всички я последваха, дори по-яко от първия път.

През последната седмица Анди се бе сближила с тези хора. Може би заради това, с което се занимаваха. Докато споделяха една и съща стая, докато слушаха смразяващите кръвта свидетелски показания.

Огледа помещението.

— Слушайте, утре моето хлапе има рожден ден. Искам да го доведат и вечерта да празнуваме заедно. Какво ще кажете да се почерпим с кейк и сода в стаята ми след вечерята?

— Значи ще има парти! — отбеляза О’Флин, като кимна от името на всички.

— Ще си устроим празненство с много веселба! — възкликна Розела. — Като на Нова година. Ще бъде незабравим рожден ден за твоето момче.

— Благодарение на грижите на правителството на Съединените щати — обади се Марк. — Дължат ни поне малко след всичко това, не е ли така? А как беше името на хлапето?

— Джеръд. — Анди се усмихна. — Това е страхотно. Благодаря ви, приятели. Но има още нещо. Обещах му, че всички ще му поднесете подаръци.

Наблюдавах как съдебните заседатели се връщат в залата. След броени минути пред тях излезе следващият ключов свидетел. Някогашният гангстер Джоузеф Заро, бивш шеф на профсъюза „Локал 407“. Именно с този профсъюз Доминик Кавело бе сключвал договори, за да контролира строителството в Ню Джърси.

Заро обясни как години наред изпълнителите на строителни обекти са притискани да се отплащат щедро за възлаганите им договори за строителство. Стотици хиляди долари са носени буквално в куфарчета в централите на профсъюзите.

От години знаехме, че това е най-едрият рекет, извършван на територията на Ню Джърси, и че Кавело, който стои най-отгоре на пирамидата, обира каймака в размер на милиони долари. Но все не успявахме да го заловим.

— Колко договора за строителство са уредени досега за господин Кавело? — обърна се Джоел Голдънбърг към Заро.

— Няколко дузини. Може би дори стотици. — Свидетелят сви рамене. — Но освен мен той имаше още двама души за същата работа.

— Искате да кажете за изнудванията? — започна да го притиска Джоел Голдънбърг.

Свидетелят отново сви рамене, сякаш това бе най-естественото нещо на този свят.

— Да.

— А какво би се случило — заинтересува се прокурорът, — ако предприемачът откаже да си плати?

— Няма да има кой да му работи, господин Голдънбърг.

— Но ако и тогава продължи да упорства и да не плаща? Или използва външни работници?

— Искате да кажете извън нашия профсъюз ? — попита свидетелят.

— Да.

Заро се огледа смаяно за миг, след което се почеса по главата.

— Може би не разбирате, господин Голдънбърг, но ние си говорим тук не за когото и да е, а за Доминик Кавело. Не си спомням такъв случай.

Неколцина в залата се изсмяха.

Голдънбърг също се усмихна.

— Но това на практика е монопол, нали? Господин Кавело може да диктува условията в целия строителен бизнес, така ли?

— Няма да намерите строеж в Северен Ню Джърси, както и в много райони на Ню Йорк, без Доминик Кавело да е получил своя пай. — Свидетелят шумно се засмя.

По устните на Кавело пробягна лека усмивка. Имаше вид на бизнесмен, който се гордее с деловите си умения. Притискахме го от всички посоки: убийства, корумпиране на профсъюзи, измами. Нямаше как да се измъкне. Това можеше да се прочете по лицата на всички присъстващи в залата. Дори и по лицето на самия Кавело, въпреки че студеният му поглед сякаш казваше: Пет пари не давам за всичко това.