Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Разбира се. — Обзелите ме силни чувства ме накараха да преглътна. За пръв път говорех за Мани. — От три години Мани Олива беше мой помощник като специален агент към отдел С-10. Взех го направо от Куонтико и му помагах да напредва в йерархията. Той и жена му съвсем наскоро се бяха сдобили с близначки.

— А Едуард К. Синклер? И той ли беше там с вас?

— Ед Синклер беше образцов специален агент, един от най-добрите в нашия отдел — отвърнах. Кимнах на вдовицата му Мариан и на сина му, седнали до Каръл Олива.

— Можете ли, агент Пелисанте, да опишете случилото се на тази дата? — Джоел Голдънбърг постави на триножника пред съдебните заседатели снимка на местността, направена от въздуха. — Агентите Мани Олива и Едуард Синклер участваха ли в тази засада?

Приближих се до скицата и взех показалката.

— Те бяха на брега, извън терена на клуба, за да блокират всеки опит за бягство.

После описах как Кавело се бе маскирал като немощен старец в инвалидна количка. И как след нахлуването на моите агенти в клуба той изведнъж се оживи, скочи от нея и се опита да избяга. Как после застреля от упор Стив Тейлър, един от хората ми, внедрен като келнер.

— Той побягна надолу към брега. Мани и Ед бяха заели позиции тъкмо там. Ето тук на тази фотография се вижда. По радиостанцията ги предупредих, че той се насочва към тях.

— Можете ли да разкажете какво се случи след това? Зная, че е трудно за вас, агент Пелисанте, както и за членовете на семействата на загиналите агенти, които са тук, в съдебната зала.

— Чух серия от изстрели. — Стиснах зъби. — Два бързи, после три още по-бързи. Напуснах позицията си сред дюните и изтичах до брега, където видях телата им върху пясъка.

В съдебната зала не се чуваше нищо, освен моя глас. Вдигнах глава и видях, че погледите на всички са насочени към мен.

— И какво направихте тогава? — попита Голдънбърг.

— Наведох се над тях. Мани бе мъртъв. Беше улучен в главата. Докато Ед бе прострелян в гърдите и шията. Кървеше обилно. Разбрах, че умира.

— А видяхте ли Доминик Кавело?

— Той тичаше надолу по брега. Беше ранен в рамото. Стори ми се, че видях оръжието в ръката му. Насочи се към един хеликоптер, който го чакаше край морския нос. Повиках помощ по радиовръзката. Пристигна хеликоптер от Бреговата охрана, който блокира пътя на Кавело за бягство. После се втурнах след него и започнах да стрелям, уцелих го в бедрото. Но докато съм призовавал отряда на помощ, той вероятно е изхвърлил оръжието си в океана.

— Значи не намерихте оръжието му?

— Не. — Поклатих глава. — Никога не го открихме.

— Обаче не се съмнявате, че той е убил вашите агенти, нали?

— Абсолютно не се съмнявам — отново поклатих глава. Изгледах обвиняемия право в очите. — Доминик Кавело. Нямаше никой друг около Ед и Мани, когато чух тези изстрели. Пък и куршумът, който извадиха от рамото на Кавело, е бил изстрелян от пистолета на Ед.

— Само за да бъдем съвършено точни — Прокурорът се обърна и повиши глас, — можете ли да видите в тази зала човека, когото преследвахте сред дюните онзи ден? Мъжът, когото сте видели да побягва от телата на мъртвите агенти?

— Това е той — заявих аз, като посочих към втория ред. — Доминик Кавело.

През цялото съдебно заседание Кавело гледаше безучастно напред, но сега не издържа и фокусира погледа си върху мен.

И аз скоро разбрах защо.

Внезапно Кавело скочи от стола. Втурна се напред и се качи върху масата като разбеснял се луд. Лицето му бе почервеняло. Вените по шията му се бяха издули.

— Майната ти, Пелисанте! Шибан кучи син! Ти си само едно лъжливо лайно!

Последвалото не можеше да се опише другояче, освен като пълна лудница.

— Лъжливи копелета! — разкрещя се Кавело с прегракнал глас. Стовари юмрук по масата и наоколо се разхвърчаха книжа и документи.

— Майната му и на този съд! — Изгледа кръвнишки съдията. — Няма да ме докопаш. Мислиш си, че ще успееш, защото си подкупила няколко от старите ми врагове да ти слугуват. Но до нищо няма да се добереш. Аз ще се добера до теб!

Двама от съдебните пристави се хвърлиха напред и го сграбчиха през кръста, извиха ръцете му и го притиснаха на пода. Хората се разкрещяха. Неколцина дори побягнаха навън.

Кавело се съпротивляваше упорито, като обезумяло животно.

— Няма да ме докопаш, Пелисанте! Аз ще те докопам!

Трети пристав се намеси в схватката и накрая заедно успяха да притиснат чудовището към пода. Двама го държаха за ръцете, докато третият чевръсто закопча белезници около китките му. Но той все още продължаваше да крещи: