Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Майка му не му позволява — обясни Анди. — Виж, леля му е друга работа, но сега не е време да го обсъждаме.

Няколко души се разсмяха.

Автобусът продължи до ъгъла на Чърч стрийт и спря на червения светофар.

Анди се загледа през прозореца. Мислеше за партито и кога да каже на Джеръд, че всички знаят за рождения му ден и ще участват. Реши, че е по-добре да изчакат навлизането в тунела, за да се натрупа повече напрежение около изненадата. Розела бе приготвила красив плакат: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЖЕРЪД. Щеше да е чудесно.

Видя един сив микробус, който се изтегли отдясно точно до тях. С надпис отстрани: „Електрически системи АПЕКС, Астория, Куинс“.

Джеръд се обади:

— И така, какво си запланувала, мамо? Ти винаги имаш план.

Тъкмо щеше да му отговори, когато забеляза нещо странно.

Шофьорът на микробуса изскочи внезапно. Беше облечен в тъмносиня униформа, нахлупил над лицето си бейзболна шапка, изпод която стърчеше русата му коса. Но още по-странно бе това, че и пътникът на предната седалка също скочи на асфалта.

И двамата се втурнаха да бягат с все сили през натовареното кръстовище. Колкото може по-далеч от микробуса. А когато стигнаха до отсрещния завой, се извърнаха назад. Само че не към микробуса.

Гледаха право към тях! Към автобуса.

— Мамо? Чуваш ли ме какво ти говоря?

Изведнъж разбра! Ужас скова гърдите й.

— Бързо се махай оттук! — изкрещя Анди на шофьора. — Дай газ! Веднага!

Но светофарът още светеше червено. Пък и движението беше много натоварено. Джеръд я изгледа леко учуден и присви очи.

— Мамо?

— О, господи! — Анди потрепери, неспособна да откъсне очи от микробуса. Обви Джеръд с двете си ръце. Притисна го плътно към гърдите си. Нещо ужасно щеше да се случи.

— Боже мой! Не!

— Мамо?

Понякога се връщам в спомените си към онзи миг — преди да се случи непоправимото. Това, което не можех да спра.

Какво би станало, ако можех да протегна ръка и да върна стрелките на часовника? Да задържа онзи миг поне още секунда? Да видя това, което тогава трябваше да видя?

Щях да видя отново онази усмивка. Не, не на Анди Деграс, седнала до сина си в автобуса, когато той потегли.

А усмивката на Кавело. В съдебната зала, само няколко минути преди това.

Трябваше да разбера какво точно означаваше тя.

Бях последвал съдебните заседатели извън сградата. Стоях там и гледах как автобусът потегля.

След като Елън си замина, моят живот започна да се разпада. Затова се почувствах малко по-добре, докато им помагах — на Деграс и на малкото й момче. За разнообразие сред цялата тази лудница бях направил нещо, което да ме върне към нормалния живот, да ми донесе мъничко радост. Гледах я как ми махна с ръка, щастливата й усмивка. И аз й махнах. Честит рожден ден, хлапе.

И тогава светът се разпадна! Техният и моят.

Сивият микробус приближи автобуса, който чакаше на червен светофар. Двама мъже в работни дрехи изскочиха внезапно от микробуса и побягнаха.

С все сили.

Отне ми секунда, за да осъзная случващото се, макар да съм трениран да съзирам най-лошото във всяка ситуация. После изведнъж всичко ми се проясни като бял ден. Цялата ужасна картина.

Чух се да крещя:

— Махайте се оттам! — Втурнах се към автобуса между гъсто наредените пред светофара коли и камиони. — Махайте се от автобуса!

И тогава цялата улица се озари от ослепително зарево. Ударната вълна ме хвърли силно назад, запращайки ме върху една пощенска кутия. Въпреки разстоянието, горещата вълна опари лицето ми.

Господи, не! Не!

Можех само безпомощно да наблюдавам как автобусът със съдебните заседатели бе погълнат от пламъците, а после експлодира.

С треперещи пръсти напипах радиотелефона и се свързах с охраната в сградата на съда:

— Говори Пелисанте. Имаме тежък случай. Току-що автобусът със съдебните заседатели избухна! На ъгъла на Уърт и Чърч. Повтарям: току-що експлодира автобусът със съдебните заседатели! Незабавно пратете медицински екип!

После се втурнах към автобуса.

Пламъци обгръщаха останките от микробуса. Гъст сив дим се стелеше по улицата. Всички около мен пищяха в ужас. По тротоарите се бяха проснали заслепени и зашеметени от взрива пешеходци. Едно такси се бе обърнало и гореше.

Огледах се за двамата мъже в работни дрехи. Бяха изчезнали в суматохата. Мили боже, останките от автобуса със съдебните заседатели димяха. Цялата лява страна представляваше ужасяващ назъбен отвор.