Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Ник, вече е много късно — предупреди ме Тревър Елис, който бе дежурен за килиите от шестия етаж в затвора в Манхатън, където държаха обвиняемите и свидетелите.

Преминахме заедно през вратите с електронна защита. Наоколо се забелязваше само персоналът от нощната смяна.

До бюрото седеше дежурният, вторачен в мониторите. Тревър му кимна да прекъсне за малко.

— Аз разреших на агент Пелисанте да дойде. Иди да изпиеш едно кафе.

— Това е официална задача — обясних на Тревър.

Продължихме нататък, а после спряхме в края на коридора. Килията на Кавело, намираща се в дъното на дългото крило, беше оградена със специален кордон.

— Сигурен ли си, че го искаш? — погледна ме въпросително Елис.

Деветнадесет души бяха загинали днес следобед. От тях седемнадесет съдебни заседатели. Моите съдебни заседатели. Една от жертвите бе дете, убито точно на десетия му рожден ден. Някои неща трябваше да бъдат извършени. Независимо от риска и последствията.

— Това е официална задача — повторих аз.

— Да — рече той. — Свърши си официалната задача с него и заради мен.

Вратата на килията на Кавело, снабдена с електронна защита, се отвори.

Той лежеше на нара със свити крака, пъхнал ръка под главата. Очите му се разшириха, щом видя кой е дошъл.

— Ники — заговори той, като едва успяваше да прикрие насмешливата си усмивка, която толкова често виждах в съдебната зала. — Господи, току-що го чух. Каква бъркотия! — Бавно се надигна от нара. — Искам да ти кажа само колко съжалявам…

Халосах го в лицето и той се свлече.

— За бога, Ники — изсумтя Кавело, докато разтъркваше брадичката си. Протегна ръка към металната подпора на нара да се изправи. И пак се ухили. — Знаеш ли, и преди бях слушал за покушения срещу съдебни заседатели, ама това вече придава съвсем ново значение.

Ударих го по-силно. Кавело политна назад към бетонната стена. Но продължаваше да се взира в мен с насмешлива арогантност. В очите му се долавяше животинска наслада.

— Вината е твоя, Ники. Какво очакваше? Да се гътна и да умра? Ти го знаеше . Познаваш ме както никой друг. — С опакото на дланта си избърса кръвта, процеждаща се от устата му.

Протегнах ръце и го сграбчих за яката, за да го вдигна от пода. Още носеше същата риза, с която бе в съдебната зала.

— Може да си мислиш, че си победил, боклук такъв, но аз ще направя всичко, за да те унищожа. Деветнадесет души умряха. Единият от тях беше десетгодишно хлапе.

— Имало е хлапе в автобуса? — изрече Кавело с престорена изненада, а лицето му придоби подигравателно изражение. — За бога, Пелисанте, би трябвало да знаеш какво правиш.

Цапардосах го отново. Този път с всичка сила. Кавело отново се блъсна в стената на килията. Не можех да се контролирам. Никога не съм мразил толкова силно.

Чух Тревър Елис да се обажда зад мен:

— Добре, Ник, това му стига.

Не му обърнах внимание. Сграбчих Кавело и го запратих в другия край на килията. Той се удари в металния умивалник и падна на пода. Отидох до него и го вдигнах на крака. Сега кръвта бе оплескала цялата му риза.

— Те просто си вършеха работата — изкрещях му в лицето.

— Продължавай — подигравателно ме подкани Кавело. — Удари ме. Не ме боли. Но грешката е твоя. Аз те предупредих. Никой съд не може да ме спре. Ти каза, че ще бъда унищожен. — Изплю малко кръв. — Може би. Но не и от теб. Виждаш ли камерите горе? Снимат всяка секунда. С теб е свършено. Аз няма да бъда сломен. Но ти , Ники Усмивката — да.

Отново го ударих и Кавело се просна по гръб на бетонния под. Тревър Елис и надзирателят на сектора се втурнаха иззад мен. Единият изви ръцете ми, докато другият застана между мен и Кавело. Той се изправи на крака. Залиташе и държеше бузата си.

— Виж се — започна да смее Кавело. — Ти си мислиш, че си ме победил? Ти си този, който загуби. Ти си този, който ще вижда онова хлапе всеки ден от остатъка на живота си. Докато аз тази нощ ще спя като младенец.

Тревър и надзирателят ме измъкнаха от килията, но Кавело се провикна след мен. Думите и смехът му отекнаха по коридора.

— Като младенец, Пелисанте! Чу ли? За пръв път от цял месец няма да се тревожа за проклетия процес.

С лакти върху бюрото, оглеждах моя клас от двадесет и двама самодоволни и самоуверени първокурсници в юридическия факултет.

— Може ли някой да ми обясни защо законът позволява на упълномощените от властите лица да използват измами в етапа на разследването, когато никой още не е убеден във вината на заподозрените, но изрично забранява да се прибягва до измами в етапа на снемане на свидетелските показания, когато вината на тези лица е абсолютно доказана?