Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Бяха минали пет месеца. През януари си взех удължен отпуск от Бюрото и сега водех този курс по етика в криминалните разследвания към Колежа по криминално право „Джон Джей“.

Някои студенти междувременно напуснаха курса, въпреки че с всички сили се стараех да спечеля интереса им. Не бях сигурен дали някога ще се върна обратно на старата си длъжност, или поне ще работя към моя отдел — С-10. Причината бе побоят, който нанесох на Доминик Кавело в килията му. Но кого се опитвах да заблудя? Имаше нещо повече от това. Много повече. Копелето правилно бе предугадило, че непрекъснато ще ми се привижда онова лице — от онзи ден навсякъде ме преследваше образът на малкия Джеръд зад прозореца на автобуса със съдебните заседатели.

Една студентка от втория ред вдигна ръка:

— Това означава да се стигне до крайни мерки. Като пример може да се посочи съдебното дело Мап и Съединените щати срещу Ръсел — уверено продължи тя. — При разследването срещу Ръсел на полицията било позволено да използва процедури, съдържащи елементи на измама, за да се получат решаващи за делото свидетелства. Без тях може би никога е нямало да се стигне до съдебен процес. Такава измама е като да извършиш зло в името на доброто.

— Много добре — кимнах, надигнах се от стола и закрачих из учебната стая. — Но ако полицията трябва да излъже за прилаганите от нея процедури по време на даването на свидетелски показания, за да се защити делото?

На най-задния ред забелязах нещо, което ме подразни. Някакво хлапе май се интересуваше много повече от вестника, прегънат на четири и пъхнат между страниците на учебника му, отколкото от въпросите ми. Повиших тон:

— Господин Пърлман, бихте ли ни запознали с преценката си по разглеждания от нас въпрос?

Студентът смутено взе да прелиства учебника си.

— Разбира се. Няма проблем.

Отидох до него и взех вестника от чина му.

— Господин Пърлман, очевидно сте доста зает да следите курсовете на борсовите акции, докато ние се мъчим да заобиколим Четвъртата поправка 9 9 Поправка IV към Конституцията на САЩ и Хартата за правата на човека, уточняваща не само взаимоотношенията между щатите и федералната власт, но и съдебните процедури. — Б.пр. . Заради благото на бъдещите ви клиенти се надявам, че ще се заемете с практикуване на право в областта на шоу бизнеса.

В стаята се разнесе злорадо кикотене. Типично за подрастващи подигравчии.

Почувствах се засрамен. Нима съм заприличал на онези професори грубияни, които обичат да демонстрират сила и знания пред студентите си? Това не бях аз. Само допреди няколко месеца бях притиснал до стената един от най-закоравелите престъпници в страната. А сега изпробвах силата си върху хлапе от задната редица в един клас в юридическия факултет. За бога, Ник, какви ги вършиш!

— И така, господин Пърлман — продължих, подавайки маслинено клонче на хлапака, — бихте ли ни посочили пример от дейността на Върховния съд, при който прилагането на този извънреден закон за събиране на доказателства да се е основавало на…

— Мап срещу щата Охайо , сър. Съдебно дело на Съединените щати номер 643 от 1961 година.

— Правилно предположение — усмихнах се. Пъхнах вестника под мишницата си. — Впрочем и аз имам борсови акции.

Звънецът удари. Двама от студентите останаха да преговарят въпросите за придобиването на юридическа стенен. Но когато и те излязоха, най-после останах сам в притихналата класна стая.

Отново се опитваш да се самозалъгваш, Ник. Опитваш се да избягаш, но не тичаш достатъчно бързо.

Не ставаше дума за това, че съм заловил някакво хлапе да следи курса на акциите в часа ми. Нито за Четвъртата поправка на конституцията. Нито за тънкостите в полицейската методология.

Нито дори за онзи плътно затворен мрачен ъгъл от моята вселена, в който така отчаяно се въртях, докато се преструвах, че градя новия си живот.

Не. Метнах вестника върху бюрото. Втренчих се в заглавието. Същото, което очаквах да видя през последните пет месеца.

Набрано с най-големите черни букви.

Недовършена работа — за това ставаше дума. Подновяването на съдебния процес срещу Кавело бе насрочено за следващата седмица.

Полагаше всички усилия да се възстанови, но й беше трудно и самотно. Почти невъзможно. Все пак се надяваше някой ден да успее.

Сестра й Рита остана известно време при нея. Анди страдаше от разкъсвания в далака, от свиване на обема на белите дробове заради задушливите газове в автобуса, от вътрешен кръвоизлив, от обгаряния по ръцете и краката. Но всички наранявания бяха лечими. Много по-страшна беше болката, изгаряща душата й. Всеки път, когато прекрачваше прага на стаята на Джеръд, отново и отново долавяше уханието му — от дрехите, възглавниците, пижамата, учебниците.