Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Този съд е един фарс! Едно посмешище! Никога няма да ме осъдите, колкото и предатели и записи да извадите. Много лошо ти се пише, Ники, на теб и на всички твои приятели ! Който изтреби цялата тази измет, ще го целуна по устата!

— Изведете го веднага оттук! — извика съдия Сайдерман от мястото си, докато се опитваше да въдвори ред. — Господин Кавело, вие изгубихте привилегията да се явявате на този процес. Показахте неуважение към съда. Забранявам ви достъпа до съдебната зала. Заседателите да се приберат незабавно в стаята си. Пристав!

Хаосът в съдебната зала обаче продължаваше да се вихри с пълна сила. Всички съдебни заседатели изглеждаха шокирани. А журналистите вкупом излизаха, за да уведомят редакциите си за изстъпленията на мафиотския бос в съда.

— Отведете ме оттук! Затворете ме! — Кавело изви глава назад и изкриви лице в грозна гримаса към съдията. — Повече не искам да стъпя в тази шибана зала! — Гласът му отекна под свода. — Това тук не е съд, а посмешище!

От устата му се процеждаше кръв. Доскоро грижливо сресаната му коса бе съвсем разчорлена. Пазачите го вдигнаха и го повлякоха към страничната врата. Но той така силно се мяташе на всички посоки, та се наложи да уловят единия му крак, преди да го проврат през вратата. И тогава зърнах нещо, на което в първия миг не можах да повярвам.

Копелето ни се хилеше.

Заседателите още обсъждаха случилото се. До един бяха в шок. Охраната побърза да ги съпроводи до стаята им. Всички в журито бяха единодушни, че никога не са виждали сцена, подобна на устроената от Кавело в съдебната зала.

— Този задник просто ни улесни — поклати глава Ектор.

Като че ли всички бяха съгласни с него.

Може би това наистина го довърши , помисли си Анди. Делото му отиде по дяволите. С него е свършено.

Заседателите се приготвиха да напуснат сградата на съда по-рано от обичайното и Анди се надяваше Джеръд да я чака, за да се радват заедно на партито за рождения му ден. Всички се скупчиха пред асансьора, за да слязат долу. Синият автобус сигурно ги очакваше пред сградата.

Щом асансьорът се спусна до партера, Анди се опита да мине по-напред. Джеръд вече бе там! С любимата си фланелка „Стивън Марбъри номер 3“. Сестра й Рита също чакаше във фоайето. Щом видя майка си, Джеръд се затича и скочи в прегръдката й.

— Честит рожден ден, скъпи!

Чудесно бе да види щастливото му лице и да го дари с голяма, като за рожден ден, прегръдка и целувка. В този миг Кавело и случилото се в съдебната зала нямаха никакво значение.

— Какво става, мамо?

Анди го притисна още по-здраво към себе си.

— Не се тревожи, скъпи.

Автобусът ги чакаше на улицата. Майката и синът се качиха първи и се отправиха към най-задните седалки. Ектор и Розела, които понякога си говореха на испански, седнаха пред тях. О’Флин се намести на седалката два реда по-напред, стиснал в ръка навито на руло списание Спортс Илюстрейтид .

— А сега ми разкажи за училището — подкани го Анди.

— Неее! — широко се усмихна синът й. — Днес е рожденият ми ден! Никакви въпроси за училище, нали?

— Добре.

Искаха да ги отдалечат колкото може по-бързо от сградата на съда и това напълно я устройваше. Един от съдебните секретари се качи в автобуса, преброи ги, после им смигна, защото имаше един в повече. Скочи долу, удари с пестник по корпуса на автобуса и се провикна:

— Потегляй!

Шофьорът завъртя ключа в стартера.

Анди се извърна и погледна назад към съда. Пред страничния вход стоеше онзи агент от ФБР, Пелисанте. Той бе замислил цялата тази работа още когато дойде при нея. Идеята за партито за рождения ден на Джеръд беше негова.

Благодаря ти. Анди му махна през стъклото на автобуса. Любезно и малко стеснително.

Той също й махна.

Двете полицейски коли поведоха ескорта, докато автобусът бавно взе завоя към Уърт стрийт. Пътуването до мотела през тунела Холанд отнемаше около двадесет и пет минути.

Неколцина от съдебните заседатели се извърнаха, за да погледнат Анди, докато се питаха кога ще могат да поднесат изненадата и да изпеят „Честит рожден ден“ за хлапето.

— Хей, Джеръд — обърна се назад О’Флин, като се вгледа във фланелката с надпис „Стивън Марбъри“ 8 8 Прочут бейзболист от нюйоркския отбор „Никс“. — Б.пр. . — Харесваш ли „Никс“?

— Харесвам ги. Ама повече харесвам Ореол .

— Ореол ли? — Това бе името на популярна бойна видеоигра. С много насилие и доста живописна графика. О’Флин се ухили на Анди. — Нима мама ти позволява да играеш на Ореол ?