Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Момчетата в училище разправят, че сте там, защото мафията ви преследва. Искали да ви наранят.

Анди се надигна в леглото и побърза да угаси телевизора.

— Само че децата в училище грешат, Джеръд. Никой не ни преследва.

Едно бе да й заповядат да е тук, изолирана от света, но съвсем друго — да забъркват във всичко това деветгодишно хлапе.

Опита се да го развесели.

— Обаче колко хлапета от твоя клас са се возили в истинска полицейска кола, с истински шеф на екип от ФБР?

— Да, и аз това им казвам. Беше страхотно.

За няколко секунди помежду им се установи неловка тишина.

— Знаеш ли какво? — обади се Анди. — Вече говорих с шефовете тук. Те казаха, че можеш да дойдеш при мен следващия вторник, за рождения ти ден. Чух, че в Джърси можело да се намери много добра италианска храна.

Този ход веднага подейства. Джеръд беше на седмото небе.

— Ще мога ли да остана?

— Да, Джеръд, и за това попитах. Казаха даже, че на сутринта могат да те закарат на училище с полицейска кола.

— Уха! Направо е велико! — Замълча за миг. — Липсваш ми, мамо.

— И ти ми липсваш, Джеръд. — Анди леко отмести телефона, за да затули с длан устата си. Гласът й трепереше, а не искаше Джеръд да чуе това.

Липсвам ми повече, отколкото можеш да си представиш.

В петък и в понеделник доведоха още трима от най-важните свидетели на обвинението. Показанията на всеки от тях притискаха все по-силно острието на бръснача в гърлото на Доминик Кавело.

Първият от тримата бе Томас Мусина, известен като Томи Лоса, пряк шеф на Ралфи Д. Сега той бе в програмата за закрила на свидетели.

Мусина потвърди всичко казано от Мачиа и Ралфи Д. — че Кавело лично е заповядал да убият Сам Грийнблат; че Томи наистина е обикалял със сивия си линкълн само на няколко преки от мястото на покушението; че след като чули изстрелите и видели как убийците побягнали, Кавело само потрил ръце и казал: „Свършено е. Какво ще кажеш да си поръчаме за обяд бъркани яйца?“.

Освен това Мусина подкрепи версията на Денунциата за участта на Стиви. Той дори използва същите думи: Стиви да изчезне .

След това разказа пред съда какво се е случило с една танцьорка, някоя си Глория, която работела в притежавания от Кавело лъскав стриптийз клуб в Рокланд, щата Ню Йорк. Глория се похвалила пред едно от другите момичета в бара, че скътала тридесет хиляди долара в брой. Както казала, това бил нейният фонд за старини. Освен това споделила, че възнамерява един ден да вземе дъщеря си и да замине на запад, за да започне нов живот.

— Когато господин Кавело научи, полудя. Никой не бе в състояние да го разубеди, че тази хлапачка не е откраднала парите от него. Изпрати двама души в апартамента й. Те я изнасилили, после я удушили и захвърлили тялото й в един от камионите за смет. За щастие хлапето й в това време било на училище.

— А намерили ли са парите? — попита Голдънбърг.

— Да — кимна Мусина. — Скрити в един куфар в килера. Тридесет хилядарки, точно както Глория се хвалела на колежката си. Момчетата върнаха парите на господин Кавело.

— Защо?

— Защото ги искаше — сви рамене Мусина. — Като ги взе, той се засмя и рече: „Както е казано, кесаревото кесарю“. Аз бях там тогава.

Победителят Кавело. Коравосърдечен, ненужно жесток. Нечувано безмилостен.

— И така, да обобщим — поде прокурорът и поклати глава, — наистина ли се оказа, че парите са откраднати?

— Не. Била си ги спестила, точно както го разказала. Господин Кавело накрая се видя принуден да ги върне на семейството й като фонд за хлапето. Дори се пошегува, че щели да послужат като солидна зестра на момичето, когато един ден реши да се омъжи.

След свидетелските показания съдебните заседатели се оттеглиха за обяд в предназначената за тях стая. Никой обаче не изглеждаше много гладен.

— Видяхте ли как си седеше онзи задник? — Ектор гневно поклати глава. — Дори един мускул не трепна по лицето му. Сякаш контролира целия свят. Дори и нас .

— Е, доколкото зависи от мен, повече нищо няма да контролира. — Розела се прекръсти. — Нека бог успокои душата му. В ада.

Анди седна на стола си. Погледна Марк. Писателят се бе облегнал на перваза под прозореца и съзерцаваше Долен Манхатън.

— Бедната танцьорка. Имала е нещо като спестовен фонд за измъкване от калта, нали? Аз също имам малко момче. Всичко това можеше да се случи и с мен — замислено рече Анди.

Марк кимна заинтригувано: