Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Много лесно можеш да направиш някое момиче своя партньорка в живота. Но за себе си не съм сигурна. Нуждая се от това пространство, Ник. И двамата се нуждаем! Ако трябва да бъдем честни един към друг, както винаги сме били.

Затова, моля те, не ме търси ден или два. Не ме моли да се върна (ако въобще го искаш). Не ме търси. Не се прави на ченге, Ники. Имам нужда от много сили, за да направя тази мъчителна крачка. Сега съм при едни приятели. Попи е с мен и вече ми каза, че съм тъпа откачалка. (Ти си истински мъжкар, Ник, дори котараците те обожават!)

Наистина те обичам, Ник. Кой не би те обичал?

Оставих бележката. Имаше и послепис:

Добре де, само малко излъгах. Нощните дежурства в болницата са по-тежки.

Взех от нощната масичка снимката, на която бяхме двамата — от ски ваканцията ни във Върмонт.

По дяволите, Елън, между нас можеше да се получи. Или поне можехме да поговорим преди раздялата.

Протегнах ръка да набера номера й. Исках да се обадя на мобилния й телефон. Но внезапно се осъзнах и спрях.

Тя беше права.

Зарежи това, Ник. Дай й онова, което иска. И двамата го знаехме. Това, което е толкова важно за нас двамата, тъкмо сега го няма…

Свалих вратовръзката. Хвърлих сакото на леглото. После се отпуснах върху възглавницата и затворих очи.

Искаше ми се да се чувствам по-съкрушен. Искаше ми се да мога да излея мъката си, като се напия с уиски или изритам някой стол, както може би постъпват другите мъже, когато ги сполети нещо подобно.

Но не можех! Не можех!

Елън имаше право.

Това, което е толкова важно за нас двамата, тъкмо сега го няма…

За много неща Елън имаше право.

Точно в осем сутринта голям син автобус очакваше съдебните заседатели пред мотела „Гардън Стейт“.

Трима съдебни пристави, с кобури на коланите, им помогнаха да заемат местата си. Вътре ги чакаше още един въоръжен пристав. Отпред бяха паркирани три полицейски коли, готови да включат бурканите си. Ескортът. Агент от ФБР проверяваше имената им по списък.

И се очаква всичко това да ни накара да се чувстваме по-сигурни и по-облекчени , помисли си Анди, докато се качваше в автобуса. Не мисля, че ме успокоява.

Сестра й Рита взе Джеръд с полицейска кола и го отведе на училище. Момчето трябваше да остане при леля си и съпруга й, чичо Рей, докато цялата суматоха се уталожи. Анди се удиви колко добре се справи синът й в късния час предишната вечер. Въобще не показа, че се страхува, дори не се смути. Но тази сутрин не искаше да се раздели с нея и накрая се разплака като малко момче. Нейното малко момче, нейният Джеръд.

— Ти трябва да гледаш твоята работа, а аз моята — рече му тя на сбогуване, докато го прегръщаше, преди да го качи в колата на Рита, с гърло, задавяно от сълзи. — И помни… Флорида е географски нос, нали?

— Полуостров — поправи я той.

Маха му за довиждане, докато колата се отдалечаваше по пътя. Едно поне бе сигурно — сега синът й разполагаше със страхотна история, която да разказва на съучениците си.

Розела се отпусна на съседната седалка в автобуса. Всички бяха с угрижени, с измъчени лица Бяха наясно, че искат от тях нещо, за което първоначално не се бяха спазарили.

— Мъжът ми толкова се разтревожи от ставащото, та ми рече тез’ четирийсет долара да вървят по дяволите. Рози, рече ми още, я се махай от туй дело. Ами ти? Сигурно си полудяла от тревога за сина си.

— Моят Джеръд е юнак — отвърна Анди, макар да не бе напълно уверена. — Ще се справи. Извърна се към О’Флин и Ектор. — Сега се тревожа за вас, момчета.

Неприятностите започнаха още преди автобусът да потегли от мотела. Но бе напълно разбираемо. Ектор настояваше, че било незаконно да ги изолират толкова строго. Трябвало да им дадат шанс да се измъкнат от тази каша. Не можели против волята им да ги държат като участници в съдебен процес. Обадиха се обаче и други, които бяха на противното мнение.

— Това е нещо като Патриотичния закон — рече Макс. — Всичко се прави единствено в името на сигурността ни.

Най-после затвориха вратите на автобуса. Полицейските коли потеглиха отпред с включени буркани. Шофьорът завъртя ключа в стартера и автобусът плавно се понесе зад тях.

Анди притисна буза до стъклото. Гледката на мотела, който през следващите няколко седмици щеше да е новият й мрачен дом, бавно се отдалечаваше пред замисления й поглед.

Най-много я измъчваше мисълта, че довечера няма да приспи Джеръд.

— Не мисля, че и Сам Грийнблат е получил това, за което първоначално се спазарил — каза си тя.