Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Разбира се, че не.

Ледени тръпки побиха Мириам Сайдерман. Къщата беше заключена, алармата — включена. Чистачката Едит си бе отишла в четири.

Какво, по дяволите, ставаше? Това бе вечерното издание на вестника.

Някой беше влизал в дома й тази вечер.

Приблизително по същото време, но в затулено албанско кафене на улица „Астория“ в Куинс Нордешченко четеше същия вестник.

Кафенето беше почти празно. По сателитния канал вървеше футболен мач, излъчван чак от родната им Албания. Тукашните имигранти пиеха и бъбреха, като само понякога се провикваха на техния си език.

Вратата на кафенето се отвори. Влязоха двама мъже. Единият беше висок, с хладни сини очи и дълга руса коса, с преметнато през рамо черно кожено яке. Другият бе нисък и мургав, с вид на човек от Близкия изток, облечен в зелено военно яке и камуфлажни панталони. Двамата се настаниха на масата в съседство с Нордешченко. Евреинът дори не го погледна.

— Радвам се да те видя, Реми.

Нордешченко се усмихна. Реми беше руският му прякор от времето, прекарано в армията, в Чечня. Съкратено от Ремликов — истинското му име. Не го бе използвал от петнадесет години.

— Виж ти какво довя вятърът. — Евреинът най-после сгъна вестника си. — Или може би камионът с боклука.

— Винаги си бил по комплиментите, Реми.

Райхард, дългокосият блондин с белег под дясното око, беше от Южна Африка. Нордешченко бе работил с него много пъти. Той беше наемник в Западна Африка от петнадесет години и добре владееше занаята. Беше се научил как да причинява ужасна болка още в годините, когато повечето момчета на неговата възраст зубрят граматика и аритметика.

С Нези, сириеца, се запозна по време на едно дежурство в Чечня. Нези бе участвал в терористично нападение срещу руснаците, при което бяха избити много ученици. Нези взривяваше сгради, разстрелваше руски емисари, не се гнусеше от всякакви мокри поръчки. Можеше да конструира бомба от материали, предлагани във всеки железарски магазин. Нези не страдаше от никакви угризения, нито робуваше на идеология. В тази епоха на фанатици той спадаше към една вече отмираща порода.

— Кажи ни, Реми — Южноафриканецът се размърда в стола си: — да не си ни довел тук, за да гледаме албански футбол?

— Не. — Нордешченко захвърли вестника на масата.

От там ги гледаше скицата на Доминик Кавело от съдебната зала, същата страница, на която само преди няколко часа бе разтворил броя в спалнята на съдия Сайдерман.

— Кавело. — Нези сбърчи вежди. — Той е обвиняем в този процес, нали? Искаш да свършим нещо за него, докато е в затвора? Предполагам, че ще можем да се справим.

— Да изпием по едно — предложи Нордешченко и даде знак на келнера.

— Аз ще изпия едно, но после — обади се южноафриканецът. — Както знаеш, нашият мюсюлмански приятел спазва суровите забрани на Корана.

— Добре — усмихна се Нордешченко.

Отново взе вестника. В него имаше втора скица от съдебната зала. Беше я изрязал от по-стар брой на същия вестник, по-точно от първия ден на процеса.

Двамата убийци се вгледаха в скицата. Постепенно скритото зад рисунката послание започна да прониква в съзнанието им.

— Сега искате ли по едно питие? — попита Нордешченко.

Изражението върху лицето на Райхард сякаш казваше: „Това е лудост“.

— Това е Америка, Реми, а не Чечня.

— Има ли по-добро място да се сложи ново начало?

— Узо за мен — извика Райхард към келнера.

— Нека да са три — добави Нези и сви рамене.

Питиетата дойдоха и сред виковете на футболните запалянковци тримата мъже пресушиха чашите си, след което попиха брадички със салфетка. Южноафриканецът започна да се смее.

— Знаеш ли какво се говори за теб, Реми? Че можеш да станеш адски опасен, ако те прихванат лудите.

— Да го разбирам ли като „да“? Влизате ли в играта? — попита Нордешченко.

— Разбира се, че влизаме, Реми. Това е единствената игра в момента.

— Още три тогава — провикна се Нордешченко към келнера, този път на руски.

После сгъна вестника, като изрязаната от стария брой скица на съдебните заседатели изчезна в дланта му. Искаха присъда, глупавите копелета.

Щяха да си я получат.

Само че още нямаха представа каква присъда ги очаква.

Тази сутрин нямаше никого на свидетелското място в съдебната зала. Не се виждаха и представителите на пресата. Съдебните заседатели още бяха в стаята си. Съдия Сайдерман излезе от кабинета си и изгледа гневно обвиняемия, седнал на втория ред.