Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Бях в колата, която обикаляше наоколо, може би през две пресечки. Чух изстрелите. Видях как Луис и Джими К. отпрашиха с висока скорост. Стиви Манарино караше колата.

— Имаше ли още някой, който да обикаля в съседство, господин Денунциата? По времето, когато господин Грийнблат е бил убит?

— Да, сър — кимна гангстерът. — Томи Лоса също обикаляше. В сив линкълн.

— Добре, значи и Томас Мусина е бил там. В линкълн. А имаше ли още някого в колата с него? — попита прокурорът.

— Имаше. — Ралфи си пое дъх, преди да продължи: — Доминик Кавело беше в колата.

— Как можете да сте сигурен, господин Денунциата, че Доминик Кавело е бил в колата с Томас Мусина?

— Защото спряха и ми махнаха с ръка. Беше на няколко преки от мястото на удара.

— Но това не ви изненада, нали, господин Денунциата — да видите Електротехника там?

— Не, сър — призна свидетелят.

— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели защо не бяхте изненадан?

— Защото предишната вечер Томи ми каза, че двамата ще са там — той и господин Кавело. Кавело искал лично да се увери, че всичко ще е свършено както трябва.

Денунциата вдигна глава и като хипнотизиран насочи поглед към обвиняемия.

Кавело посрещна погледа му с възможно най-смразяващата усмивка. В нея имаше нещо окончателно. Всички видяха това. Сякаш за секунди температурата в залата спадна с двадесетина градуса.

Продължавай, Ралфи , казваше усмивката на Кавело. Прави каквото считаш за редно. Но когато тази игра свърши, аз ще те намеря. Вече си жив мъртвец, Ралфи.

Прокурорът се върна при свидетеля.

— Следователно вие, господин Денунциата, сте напълно убеден, че господин Кавело е знаел за убийството на господин Грийнблат, преди то да е извършено?

— Разбира се, че знаеше за убийството, господин Голдънбърг. Джими дори връзките на обувките си няма да посмее да завърже, без босът да му нареди. Всички го знаят. Кавело заповяда този удар.

Мириам Сайдерман също улови смразяващия поглед на Кавело. Съдебното заседание едва не бе прекратено, когато всички в залата приковаха очи в лицето на мафиотския бос.

До този момент той се бе държал по най-добрия за него начин, но тя знаеше, че е напрегнат като тетива на лък. Първите двама свидетели го атакуваха пряко. Ясно бе каква ще е реакцията на съдебните заседатели на показанията им. Само пълен глупак можеше да повярва, че Доминик Кавело не е имал нищо общо с убийството на Грийнблат.

Ала той продължаваше да седи там най-спокойно, все едно сам е планирал всичко. Животът му висеше на косъм, но той сякаш бе над това.

Не можете да ме задържите тук. Аз съм по-силен от вас. По-силен от цялата система. Не можете да ме осъдите.

След съдебното заседание Мириам Сайдерман се срещна със съпруга си, за да вечерят с клиент. Бен беше партньор в „Рифкин и Сейлс“, една от най-големите юридически фирми в града. Тя слушаше двамата си сътрапезници и дори се опитваше да се смее. Клиентът, Хауард Голдблум, бе един от най-преуспяващите търговци на недвижими имоти.

Но сърцето й бе свито. Отново и отново преживяваше случилото се в съдебната зала. Тягостното усещане продължаваше да пулсира в нея. Нещо, свързано с онзи мъж. Усещането, че никоя система не би могла да го контролира.

Двамата с Бен се прибраха към десет вечерта. Алармата беше включена. Чистачката си бе тръгнала. Мириам превъртя ключа в двойната ключалка на външната врата и се качи на горния етаж.

Знаеше, че трябва да разкаже на Бен за деня си в съда. Но й се струваше глупаво, а тя избягваше глупостите. Досега бе гледала стотина съдебни дела. До гуша й бе дошло от нагли престъпници, които си мислят, че са по-важни от самия живот. Защо този да е по-различен? Не е! Да върви по дяволите.

Видя Бен да влиза в гардеробната, за да се преоблече, а после хлътна в банята, чу го да си мие зъбите. Отиде до леглото. Протегна се, за да отмести възглавниците. После махна кувертюрата.

Мириам Сайдерман усети как сърцето й замря.

— Бен! Бен, ела тук! Бързо! Бен!

Съпругът й изтича в стаята с четката си за зъби в ръка.

— Какво е това?

На леглото имаше вестник, отворен на втора страница. Заглавието гласеше: ГАНГСТЕР СПИРА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

Вгледа се в Доминик Кавело. Беше нарисуван от художника на вестника. Точно онзи миг, който през цялата вечер не напусна съзнанието й.

Онзи поглед.

Тя се обърна към Бен:

— Ти ли го остави тук?

Съпругът й недоумяващо поклати глава и взе броя на Дейли Нюз .