Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

— Ние винаги лъжем, господин Каскел. Само това правим.

— Защо?

— Защо лъжем ли? Ами за да се отърваваме от неприятности. За да не ни хванат.

— И полицаите ли лъжете, господин Мачиа?

— Разбира се, че съм лъгал и полицаите.

— И ФБР?

— Да. — Свидетелят преглътна с усилие. — Когато за пръв път ме арестуваха, излъгах и агентите от ФБР.

— А какво ще ни кажете за вашата съпруга, господин Мачиа? Или примерно за вашата майка? И тях ли лъжехте?

— Мисля, че през живота си — кимна Луис Мачиа — съм лъгал всички около себе си.

— Нека да обобщим всичко това, господин Мачиа. Вие се оказвате печен лъжец. В общи линии сте лъгали всекиго, когото сте познавали. Тези, които са работили с вас, хората от полицията, от ФБР, а също и съпругата си. Дори и жената, която ви е родила. Позволете ми да ви запитам, господин Мачиа, има ли нещо, за което да не лъжете?

— Да — изправи рамене Луис Мачиа. — За това.

— Това? — Каскел го удостои с подигравателен поглед. — Под „това“ трябва да разбирам вашите свидетелски показания, така ли?

— Да, сър — отвърна свидетелят.

— Правителството ви е обещало съблазнителна сделка, нали? При положение че кажете това, което искат да чуят.

— Ако призная за извършените от мен престъпления и кажа цялата истина — сви рамене свидетелят. — Казаха ми, че ще го вземат предвид.

— Имате предвид намаляване на присъдата ви, отгатнах ли?

— Да.

— Може би дори и за времето, излежано в затвора — добави Веждите и очите му се разшириха. — Правилно ли е това предположение?

— Възможно е — кимна свидетелят.

— Тогава ни кажете — продължи Кавело — защо съставът от съдебни заседатели трябва да ви се доверява, след като вие във всеки момент от вашия живот сте лъгали, както сам признахте, за да спасявате кожата си.

— Защото — усмихна се свидетелят — вече няма смисъл да лъжа.

— Няма смисъл ли? — Каскел отново се почеса по брадичката. — А защо?

— Защото, ако сега ме уловят в лъжа, ще остана в затвора. Всичко, което се иска от мен, за да получа намаляване на присъдата, е да кажа истината . Какво ще кажете за това, господин Каскел?

Обявиха прекъсване за обяд. Анди излезе навън заедно с О’Флин и Марк, автора на криминални романи. Отидоха до Чайнатаун, съвсем близо до сградата на съда на Фоули скуеър.

Докато хапнат по ордьовър, тримата си разказаха различни истории. Анди сподели с тях преживяванията си около Джеръд. Как се справя да отглежда сама детето си в големия град. О’Флин я попита какво е да участваш в сериала Семейство Сопрано , а Анди му призна, че си позволила малко да преувеличи истината.

— Всъщност бях резерва. Малко преувеличих, за да не ме одобрят за съдебен заседател.

— Господи! — О’Флин втренчи в нея изцъкления си поглед. — Току-що ми разби сърцето.

— Джон превъртя дисковете със сериите от последните години, само и само да открие епизода, в който танцуваш в „Бада Бинг“ — ухили се Марк и с китайските пръчици си взе малко от изварата.

— А ти какво ще ни разкажеш за себе си? — обърна се Анди към автора на кримки. — Какво пишеш?

Марк й се струваше симпатичен. Косата му бе дълга, къдрава и руса. Приличаше на Матю Макконъхи и може би затова винаги носеше изтъркани джинси, морскосин блейзър и риза с разтворена яка.

— Имам две нелоши криминалета, наситени с доста мистерии. Едното дори бе номинирано за наградата „Едгар“. Освен това съм надраскал няколко мрачни сценарии за Си Ес Ай и Ен Уай Пи Ди.

— О, значи си прочут — отбеляза Анди.

— По-скоро познавам няколко прочути писатели — опроверга я Марк с усмивка. — Да не би да те изнервям с нещо?

— Да, и то дотам, че ще си остана гладна, вече едва държа тия проклети пръчици — усмихна се Анди. — Виж, ръцете ми треперят.

— Канех се да ви питам нещо — намеси се О’Флин. Гласът му бе преминал в шепот. — Зная, че не бива да говорим за това, но този тип, Мачиа, какво мислите за него?

— Смятаме, че е коравосърдечен кучи син — отсече Марк. — Но поне знае как да разсмива залата.

— Наистина е кучи син — съгласи се Анди. — Само че когато заговори за приятеля си… не зная, но ми се стори, че надниквам в по-различна страна от неговия характер.

— Мисля, че това, което всъщност искам да ви питам — О’Флин още по-плътно се приближи към тях, — е дали да му вярваме. Въпреки всички гадости, които е извършил.

Анди погледна Марк.

— Мачиа е бандит и убиец. Вероятно е извършил стотина ужасни престъпления, за които никога няма да признае. Но май наистина е напълно откровен, когато заяви, че няма защо да лъже. — Писателят сви рамене. — Аз му вярвам.