Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Двамата мъже очаквателно погледнаха Анди.

— И аз му вярвам — каза тя.

След като съдебните заседатели се завърнаха от обяд, на свидетелското място застана мъж, грамаден като Бегемот. Вероятно тежеше поне сто и тридесет килограма. И беше един от най-болнавите хора, които някога съм виждал.

— Може ли да започнем с това да ни кажете името си? — Джоел Голдънбърг се надигна от стола, за да зададе първите си два въпроса. — И къде пребивавате понастоящем?

— Името ми е Ралфи Денунциата — заяви дебелакът, — а пребиваването ми понастоящем е във федералния пандиз.

Внезапно отекна оглушителен гръм. Като че ли цялата сграда се разтресе.

Всички наскачаха от столовете и покриха главите си с ръце. Разнесоха се тревожни крясъци. Един от съдебните пристави се втурна към Доминик Кавело. Никой не знаеше какво ще се случи в следващите мигове. Аз също се изправих и бях готов да прескоча парапета, за да защитя съдията.

Тогава изтрещя отново. Гърмежът идваше от улицата. Навярно беше експлозия на неизгорели газове или пък просто събаряха стара сграда наблизо. Всички се заоглеждаха смутено, докато не затихнаха и последните нервни ахкания в залата.

Единственият, който не помръдна, бе Кавело. Стоеше си на мястото, оглеждайки се нехайно, докато се опитваше да прикрие усмивката си.

— Не съм аз този — каза той. Всички в залата отново се засмяха.

Съдът продължи работа. Денунциата бе около петдесетгодишен, с двойна брадичка и оредяла сивееща коса, говореше меко. Познавах го доста добре — като Мачиа. Бях го арестувал. Всъщност харесвах Ралфи Д., ако въобще може да се харесва някой, на когото окото му няма да трепне, ако те види мъртъв.

Джоел Голдънбърг пристъпи към свидетелското място.

— Господин Денунциата, как бихте определили мястото си в организираната престъпност?

— Аз бях капитан в мафиотската фамилия Гуарино. — Говореше приглушено, извърнал очи.

— Вас ли наричат Ралфи Д.? — попита го правителственият прокурор.

— Да — кимна свидетелят. — Това съм аз.

— Вие притежавате колежанска диплома, нали, господин Денунциата? — продължи обвинителят.

— Да, сър, имам диплома. По управление на бизнеса. От университета в Лонг Айланд.

— Но никога не сте я използвали, защото не сте работили по специалността си, нали? Защото избрахте престъпната дейност?

— Точно така — отново кимна Денунциата, чийто баща е бил един от оръженосците на Кавело още докато Ралфи Д. е бил дете. — Баща ми искаше да стана брокер на борсата или да получа юридическо образование. Но нещата се промениха. Фамилията имаше и легитимен бизнес — ресторанти, нощни клубове, верига от хранителни магазини, така че се обвързах с тях. Мислех си, че ще успея да ги избегна, нали знаете, нещата, за които всички говорят — насилието, мръсната работа.

— Но не успяхте, нали, господин Денунциата? — попита Джоел Голдънбърг.

— Не, сър. — Свидетелят поклати глава. — Не успях.

— И едно от онези неща, които не успяхте да избегнете, е участието ви в убийството на Сам Грийнблат. Вярно ли е това?

— Да — изрече той и от напрежение впи пръсти в ръбовете на масата.

— И сте били признат за виновен като участник в това престъпление, не е ли така?

— Така е — потвърди свидетелят. — Бях обвинен за съучастие в убийство втора степен.

— Защо, господин Денунциата? Можете ли да опишете действителното си участие в покушението срещу господин Грийнблат?

Свидетелят се изкашля, преди да заговори.

— При мен дойде Томас Мусина. Тогава беше капитан. И като такъв имаше право да рапортува пряко пред Доминик Кавело. Той познаваше някои хора, които работеха за мен. Според него те дължали услуги на фамилията. Джими Кабруле например бе понатрупал доста дългове от хазарта. Също и Луис Мачиа, той пък искаше да се издигне. Мусина съзря в тях удобна възможност.

— Под „удобна възможност“ — заяви прокурорът — имате предвид, че ако господин Мачиа бъде привлечен като участник в убийството на господин Грийнблат, ще бъде възнаграден с формално приемане във фамилията. Така ли е?

— Така е, господин Голдънбърг.

— Да продължим, господин Денунциата. Истина ли е, че господин Кабруле и господин Мачиа извършиха този удар?

— Да. Те го направиха. Пред дома на Грийнблат в Джърси. На шести август 1993 година.

— Изглежда, че добре помните тази дата, господин Денунциата. Къде бяхте тогава?

— Ами… бях в района — отвърна Денунциата.

— В района? — Голдънбърг наклони глава.