Керри Уилкинсон - Жената в черно

Бяха открили още една ръка.

Джесика се облегна на стола в кабинета си и затвори очи. Не си спомняше толкова натоварен ден като вчерашния в „Лонгсайт“. Недалеч от спирка „Пикадили“ бяха намерили ръка, която вероятно беше на Стивън Поуви. Когато пристигна на мястото, Джесика завари няколко полицаи, които се опитваха да опазят сцената на местопрестъплението незамърсена. Над тях кръжеше хеликоптер, а минувачите, мрачни и замислени, бързаха да хванат влака или автобуса, без да обръщат внимание на ставащото около тях.

Полицията прибра крайника и го изпрати за анализ, но резултатите щяха да се забавят, защото криминалистите бяха заети с тялото, за което се предполагаше, че е на Кристин Джонсън. Джесика успя да се свърже със съпругата на Стивън, която каза, че не го е виждала от предната сутрин. Жената беше съобщила в местното полицейско управление, но понеже от изчезването му беше минал само ден, полицията изчакваше. Джесика не разкри никакви подробности пред съпругата, но се чувстваше зле. Мъжът беше отказал предложението да го пазят, защото не искаше да признае истината на жена си. Зачуди се дали не е трябвало да го принуди да приеме охраната, но той едва ли щеше да се съгласи, а и ресурсите бяха ограничени.

По издирването на Сам нямаше напредък, защото новината за тялото на Кристин Джонсън беше изместило всичко останало — и в участъка, и в медиите. Получиха няколко обаждания във връзка със снимката, но информацията не отговаряше на възрастта и външността на Сам.

При цялата суматоха в участъка компанията, която поддържаше климатичната инсталация, най-после прати хора да я поправят. Непрекъснато влизаха и излизаха техници, а на вратата стояха объркани журналисти, които се чудеха какво става.

Джесика си пое дълбоко дъх, докато се наслаждаваше на относителното спокойствие, без да се поти в кабинета си — за пръв път от доста време.

— Джес? Будна ли си?

Джесика подскочи и се зачуди дали наистина не е задрямала. Не беше чула вратата да се отваря, това беше сигурно. Отпред, между нейното бюро и това на Луиз, стоеше Изи Дайъмънд.

— Да, просто си почивах след последните изморителни дни.

Изи явно смяташе, че тя е спала доста време.

— Добре, исках само да питам дали мога да си вървя?

Джесика погледна часовника над вратата и си даде сметка, че е спала почти час. Друг път това нямаше как да стане, но понеже всички се бяха втурнали да търсят собственика на гаража, никой не я безпокоеше.

— Да, разбира се. Значи никой не се обади с описание, което да отговаря на нашата Сам?

— Не, но предполагам, че историята вече приключи.

Джесика явно не разбра какво искаше да каже.

— На снимката имаше шестима мъже — обясни Изи — и сега всичките са или мъртви, или изчезнали.

Тя имаше право, но по някаква причина Джесика не си беше дала сметка за това. Беше работила и през почивните дни и се чувстваше изморена. Освен ако не пропускаха нещо важно, шестимата мъже, замесени в изнасилването, описано от Стивън Поуви, бяха ликвидирани. Бари Нюкоум беше загинал в автомобилна катастрофа, а Джесика се чудеше дали някога ще намерят телата на останалите мъже, в случай че са мъртви.

— Не знам какво ще правим, ако не намерим Сам — каза откровено.

Не бяха много колегите, пред които би признала това.

— Все отнякъде ще се появи.

— Имаме само една снимка отпреди единайсет години, а и в момента не можем да насочим вниманието към нея.

— Не може да се крие вечно.

Джесика въздъхна.

— Не ти ли се струва, че подходът ни е малко грубичък? — попита. — Единствената причина да я свързваме с шестимата мъже от снимката са твърденията на Стивън Поуви, а той изчезна. Ами ако случаят няма нищо общо с нея? Ако се окаже, че жената вече единайсет години се опитва да забрави онази случка, а ние я наказваме допълнително, като я преследваме?

Изи Дайъмънд се замисли.

— Мислиш ли, че Стивън лъже?

— Не, нали го видя — отвърна Джесика. — Наистина беше уплашен. Чудя се обаче дали не сме пропуснали нещо.

— Какво например?

Джесика сви рамене — и тя самата не знаеше. Макар че нямаха други заподозрени, нито други улики, беше неприятно да прави догадки относно жената, чието лице беше изложила на показ в медиите.

— Нямам представа — призна.

Сутринта беше прегледала записите от камерата. Ръката беше подхвърлена при почти същите обстоятелства като предишните. Човек в черна наметка с качулка я беше оставила близо до железопътната гара рано сутринта. Понеже хората бързаха, ръката беше останала незабелязана почти шест часа. Джесика се чудеше как е възможно това, но на записа се виждаше, че всички пристигащи или заминаващи пътници бързат. Човекът пак знаеше къде са разположени камерите, така че и в този случай нямаха негова или нейна ясна снимка. През последните седмици Джесика прекарваше толкова време втренчена в мониторите, че се запита дали това не е причината за умората.