Кристина Ульсон - Пепеляшките

За какво, по дяволите, й е притрябвала тази шофьорска книжка, недоволстваше в мислите си Педер. Да закара трупа до Умео, докато малоумното й гадже се отправи за Йоншьопинг, за да загаси стар пожар?

Педер хвърли поглед на часовника, когато седна в колата, готов да потегли за Нюшьопинг на срещата с позвънилата, която се смяташе за приемна майка на жената от Флемингсберг. Нямаше време за губене.

Юлва беше казала, че ще заведе децата на плажа Смедсуд в Кунгсхолмен. Всъщност на Педер му се прииска да поспори дали идеята й е наистина добра. Той винаги се боеше, когато жена му оставаше сама с децата, а идеята й за плажа едва ли бе добре премислена. Но от друга страна, Юлва беше последният човек в семейството, който можеше да бъде набеден, че се държи безотговорно.

Педер не смееше да погледне мобилния си телефон. Ако видеше, че има пропуснат разговор от Юлва или от Пиа, щеше да кривне от пътя. Започна да се замисля дали не е болен. Не беше ли чел интригуващи статии за мъже с прекалено силно либидо? Нормално беше не всички да имат толкова силно влечение. Проблемът беше, че ако не се бяха родили близнаците, това никога нямаше да се случи. Къде беше изчезнал предишният му живот? Какво беше станало с него?

Двамата с Юлва бяха правили опити за дете почти година, преди най-сетне това да се случи. И щастието беше голямо. Чувстваха се уплашени, но щастливи.

— Да му се не види — беше казал Педер след теста за бременност на Юлва. — Някой расте тук.

И бе положил топла ръка на оголения й корем в опит да си представи как изглежда животът там вътре. Двамата правеха секс до полуда преди този дяволски ултразвук. Дотогава на Юлва всичко й беше наред. Не можеше да му се насити. Веднъж дори му се беше обадила да се прибере посред обед.

— Трябва да е от хормоните — беше се подхилквала тя, щом се облякоха.

Мисълта, че жена му ще му се обади на обед, за да правят секс, беше толкова нереална, че Педер чак избухна в нелеп смях. Всъщност изобщо не ставаше дума за секс. По-скоро жадуваше за близост, искаше да се чувства желан. Искаше и той да желае. Но когато му звънеше в службата, Юлва винаги му опяваше за други странни нужди. Нужди, които му беше трудно да задоволи, когато трябваше и да работи. Неговите потребности бяха спрели да съществуват. Една вечер той се прибра от работа, след като се беше занимавал с убити при грабеж пенсионери. Простреляни в лицата. В тази нощ Педер потърси близостта й, но Юлва се беше въртяла като червей.

— Трябва ли да лежиш толкова близо, Педер? Не мога да спя, когато дишаш в лицето ми.

Той се бе поотдръпнал. Юлва можеше да спи. И колкото и да стискаше клепачи, не беше успял да мигне. Нито тази нощ, нито следващата.

Като голям беше плакал само няколко пъти и мислеше, че си ги спомня всичките.

Плака, когато почина дядо му. Плака, когато се родиха близнаците. Плака две седмици след като откри простреляните пенсионери. Като дете пред майка си.

— Никога няма да има край — шепнеше и намекваше за проблемите с Юлва. — Никога няма да има край.

— Всичко ще се промени — бе отвърнала майка му. — Всичко ще се промени, Педер. Злото има естествена граница. Все съществува повратна точка, когато човек знае със сигурност, че не може да стане по-зле, а само по-добре.

Така говореше тази, която някога бе вярвала, че ще възпита две силни момчета да станат истински мъже, а после бе принудена да приеме, че едното ще си остане едно голямо дете.

Педер чувстваше някак си в момента, че е преминал границата на злото, за която говореше майка му. Преди всичко, след като възобнови връзката си с Пиа. Нещо беше на път да приключи, чувстваше го с всяка фибра на тялото си. Бракът му. Нямаше подобно намерение, а и не беше убеден, че по този начин ще се измъкне от ада си. Но така де, рискът съществуваше.

Най-вече, ако продължаваше да се среща с Пиа.

Пътят до Нюшьопинг му се стори много по-кратък, отколкото си го представяше. Доста бързо стигна. Зарови поглед в картата. Вероятно беше пропуснал отбивката.

Рюд тъкмо паркира пред точния адрес, когато мобилният му телефон звънна. Педер отговори, докато излизаше от колата. Все още беше топло, въпреки че слънцето се инатеше още веднъж да се потули зад прекалено гъстите облаци. Полицаят огледа квартала, в който се бе озовал. Къщи на средната класа. Нито прекалено нови, нито прекалено очукани коли. Малко нови велосипеди и един куп добре запазени. Деца, на вид здрави и чисти, играеха малко по-нагоре по улицата. Място за всеки швед, зависим от сигурността като от наркотик.