Кристина Ульсон - Пепеляшките

Чиста заповед, помисли си мрачно Рехт.

Не разбираше какво чете. Как така „щом не обичат всички деца“? Естествено, че никой не обичаше всички деца еднакво. Обичаше най-вече собствените си, разсъждаваше Алекс.

Той прочете отново резюмето на Елен. Жените трябва да се накажат, жените не трябва да запазят… Жените? Преряза го през стомаха.

— Грешиш, Фредрика — измърмори на себе си.

Гневът на убиеца не е бил насочен само срещу Сара Себастиансон. Не и ако думите на жената от Йоншьопинг бяха истина. Гневът е бил насочен към повече жени. Жени, които не са обичали еднакво всички деца. И ако жената от Йоншьопинг говореше истината, то извършителят се е опитвал да осъществи плана си и преди, но не го е завършил окончателно.

Какво е това безумие, помисли си Алекс. И кои са другите жени?

Няколко години бяха изминали, преди Магдалена Грегешдотер да започне да се чувства добре в Стокхолм. Затова със съпруга й бяха отложили децата за по-късно, докато тя свикне на новото място.

— Никакви деца, докато не усетя, че имам собствена среда, на която да се опра — заявила бе Магдалена.

Съпругът й Турбьорн, естествено, се беше съгласил. Не само защото винаги го правеше, а защото разбираше, че е по-добре бъдещата майка да се чувства готова да свие семейно гнездо.

И все пак не стана точно както си го представяха. Когато най-сетне започнаха да работят по въпроса, се оказа, че не могат да имат деца. Първо опитваха цяла година сами — о, как мразеха думата „опитваха“, — а после последва цяла година с изследвания. След което още една с „опити“. Общо единадесет инвитро процедури. В крайна сметка Магдалена зачена, но извънматочно.

— Вече пет пари не давам — плачеше в болничното легло тя. — Не мога повече.

И Турбьорн не издържаше, затова си взеха отпуск и тръгнаха на околосветско пътешествие за половин година. После решиха да си осиновят дете.

— Но то няма да е истински ваше — бе казала майката на Турбьорн.

Единственият случай в живота на Магдалена, когато й се беше приискало да удари друг човек.

— Естествено, че ще е наше — изсъскала бе тя, като натъртваше всяка сричка.

И стана тяхно. Взеха Натали от Боливия в един мартенски ден и оттогава Магдалена не спираше да се събужда с усмивка на лицето. Кажеше ли го на висок глас, звучеше нелепо, но си беше чиста истина. И то дотам, че не изпитваше ни най-малко притеснение от приближаващия четиридесети рожден ден.

— Красива си — прошепнал бе Турбьорн същата сутрин в ухото й.

— Как да не съм, все още съм млада — отвърнала бе тя.

Хората с малки деца се подмладяват, мислеше си Магдалена. А невръстната Натали нямаше още една годинка, така че според тази логика майка й беше особено млада.

Впоследствие Магдалена нямаше да си спомни защо изведнъж бе почувствала, че трябва да погледне Натали. Детето растеше, но продължаваше всеки ден да спи навън в количката. Магдалена първо поразходи Натали, докато малката заспи. После остави количката на тяхното място пред блока. Беше защитено от хорските погледи с доста висок жив плет, който Турбьорн бе укрепил с малка оградка.

Затова Магдалена никак не се притесняваше да остави Натали да спи навън. Вратата винаги стоеше отворена, а бебешката камера не се изваждаше от количката. С нея майката долавяше най-малката птичка, която се приближаваше, най-малкия странен звук. Може би подобен звук изведнъж събуди вниманието и безпокойството й. Може би той я накара да прекоси с бързи крачки кухнята и да се запъти към площадката.

Мярна количката през стъклото на вратата и забави ход.

Лек повей се промуши през отвора и размърда дългите ленени завеси. Листенце от цвете падна от една саксия и залъкатуши по пода. По-късно тези два детайла най-ясно щяха да изплуват в съзнанието й и да си останат там.

Магдалена се надвеси над количката. Беше празна. Изправи се като в транс и насочи поглед към плета, към всичко наоколо.

Наблизо нямаше никого.

Къде беше Натали?

Педер Рюд обикаляше от шофьорска школа на шофьорска школа в Сьодермалм. На още двама души жената от скицата им се стори позната, но не посмяха да го потвърдят. И все пак Педер беше до голяма степен сигурен, че говореха за един и същ човек, защото разказите им си приличаха доста. Първо, жената е изглеждала доста нервна. Второ — имала синини по лицето и ръцете. И трето — искала да разбере как възможно най-бързо може да се сдобие с шофьорска книжка. И двамата управители й предложили интензивен курс, но щом разбрала, че трябва да кормува в друг град и да прекара няколко дни в пансион, веднага се отказала. Отвърнала, че й е невъзможно да отсъства от работа. И си тръгнала.