Кристина Ульсон - Пепеляшките

Фредрика поздрави любезно Сара Себастиансон и се изненада от силата на ръкостискането й. То не се връзваше нито с безпокойството, нито с умората, изписана по лицето на майката. Забеляза, че през цялото време жената дърпаше ръкавите на блузата си. Движението приличаше на навик, нещо, което тя често прави. Сякаш искаше да прикрие ръцете си.

Може би се опитва да скрие някакви рани, помисли си Фредрика. Ако мъжът й я бие, разследващите трябваше бързо да разберат.

Наложи се да започне обаче с други въпроси.

— Ако искате, можем да влезем вътре — предложи полицайката. — Да не стоим навън на дъжда.

— Няма проблем — отвърна Сара с плътен глас.

Фредрика се замисли за миг и после каза:

— Ако искате да останете тук заради дъщеря ви, мога да ви уверя, че всички наоколо ще я забележат.

При това, прииска й се да добави, няма гаранция, че детето ви ще се появи тук и сега, но си замълча.

— Лилиан — рече Сара.

— Моля?

— Дъщеря ми се казва Лилиан. И искам да остана тук.

Подчерта желанието си с поклащане на глава. И отказа предложението за кафе.

Фредрика знаеше, че трудно скъсява дистанцията по време на работа. Понякога тя напълно се проваляше. В това отношение беше класически канцеларски плъх. Обичаше да чете, да пише и да анализира. Но разпити и разговори под всякаква форма я смущаваха и затрудняваха. Понякога с истинско възхищение наблюдаваше как Алекс протяга ръка и я слага на нечие рамо, докато разговаря. Фредрика никога не би го направила, а още по-малко би искала някой да я потупа по рамото или да я докосне по ръката. Изпитваше физическа неприязън, когато колега се опитваше „да разведри обстановката“, като я тупне по гърба или пък я сръга в кръста. Никак не се ласкаеше от подобен род физически контакт. Всички го бяха разбрали, или почти всички.

Фредрика зъзнеше на перона, когато гласът на Сара прекъсна дълбоко личните й мисли.

— Защо сандалите й бяха там?

— Моля?

— Сандалите на Лилиан стояха на пода до седалката. Трябва да е била силно уплашена от нещо, иначе никога не би тръгнала боса. Не би мълчала, щеше да помоли за помощ.

— Дори ако се е събудила и е открила, че е съвсем сама? Може би е слязла от влака наистина уплашена?

Сара поклати глава.

— Лилиан не е такава. Не сме я възпитали по този начин. Научили сме я да действа и да разсъждава практично. Би се обърнала към човека от съседната седалка. По време на пътуването разговаряхме бегло, например, с жената от другата страна на пътеката.

Фредрика използва шанса да насочи разговора в друга посока.

— Казвате „научили сме я“.

— Да?

— Казвате „не сме я възпитали“ по този начин. Себе си и съпруга си ли имате предвид?

Сара прикова поглед към нещо над рамото на Фредрика.

— С бащата на Лилиан сме разделени, но да, заедно сме я възпитавали.

— Имате ли съвместно попечителство? — попита полицайката.

— Още не сме свикнали с раздялата — бавно каза Сара. — Липсва ни рутина. Понякога Лилиан остава при него през почивните дни, но през другото време живее с мен. Ще видим как ще продължим в бъдеще.

Сара си пое дълбоко дъх и когато изпусна въздуха, долната й устна потрепери. Пепелявият цвят на кожата й контрастираше с червената коса. Беше скръстила дългите си ръце на гърдите. Фредрика се взираше в лакираните пръсти на краката й. В синьо. Странно.

— Карали ли сте се при кого да живее Лилиан? — попита полицайката предпазливо.

Сара трепна.

— Мислите, че Габриел я е отвлякъл? — попита тя и погледна Фредрика право в очите.

Стажантката предположи, че бившият съпруг се казва Габриел.

— Нищо не мислим — побърза да отговори тя. — Трябва да проуча всички възможни сценарии… Да се опитам да разбера какво може да й се е случило. Лилиан.

Раменете на Сара леко увиснаха. Жената прехапа долната си устна и се вторачи в земята.

— Габриел и аз… ние имахме… или имаме… своите пререкания. Веднъж преди доста време се карахме за Лилиан. Но той никога не я е наранявал, никога.

Фредрика отново забеляза как Сара дърпа ръкавите на блузата си. Бързо прецени, че тук и сега тя нямаше да разкаже дали е била малтретирана от бившия си съпруг. Фредрика щеше да провери за евентуални жалби в полицията, когато се върнеше в службата. А с бившия съпруг трябваше да разговарят при всички обстоятелства.

— Можете ли да разкажете по-подробно какво се случи на перона във Флемингсберг? — попита Фредрика с надеждата, че е насочила разговора в по-приятна посока за словоохотливостта на Сара.