Кристина Ульсон - Пепеляшките

Изведнъж мъжът спря да диша, немощното му тяло потрепери. Едва издиша поетия въздух, усилието приведе раменете му, а сълзите рукнаха надолу по бузите.

— Когато се роди внучката ни, си помислихме, че това е краят. Всичките ни приятели ни поздравяваха, но… Поставено бе началото на нещо друго, и все пак… След случилото се нямаше връщане назад, оставаше само лошият край.

— Мислите ли — започна Педер предпазливо, — мислите ли, че Габриел Себастиансон има пръст в случилото се с Лилиан?

Мъжът вдигна очи и го стрелна с поглед.

— Този човек е самият дявол — каза с уморен, но стабилен глас той. — Злобата му към Сара е безгранична. Нищо не може да я възпре.

После сякаш се наклони напред и полицаят се втурна, за да го задържи. Старецът увисна в ръцете му, ридаещ като дете.

Малко по-късно Педер се отправи към офиса на Габриел Себастиансон, който се намираше на значително разстояние от центъра. Рюд трябваше да преглътне няколко пъти, за да не заплаче и той самият; едва тогава осъзна, че все още не се е обадил на Юлва.

Стисна мобилния си телефон. Мамка му. Налагаше се просто да почака. Вече закъсняваше за срещата с колегата на Габриел.

Мартин Ек го посрещна пред главния вход на Сат Ком. Педер не пропусна да забележи, че мъжът изглеждаше стресиран и нервен. Не че беше кой знае какъв гений в разбиране на чувствата на останалите. Но Ек си беше направо нервен. Много нервен.

— Благодаря, че дойдохте толкова бързо — каза той и му стисна ръката.

Педер усети обилната пот по дланта на Мартин и видя как той дискретно я избърса в панталоните на костюма си. Очарователно.

Заговориха се отново, щом се качиха в асансьора към етажа, на който се намираше ръководството на фирмата. Полицаят се притесни от тясното пространство и прекалената близост. Надяваше се да не вони на алкохол.

— Сутринта влязох в офиса му. — Мартин гледаше пред себе си като кон с капаци. — Трябваше да открия важен тримесечен отчет, а Габриел не отговаряше на мобилния си телефон. Звънях му всъщност доста дълго. Но напразно.

Педер остана с впечатлението, че Ек се опитва да му обясни защо е влязъл в компютъра на колегата си, което изобщо не беше необходимо.

— Разбирам — наложи се да отговори полицаят и с облекчение излезе от тесния асансьор, когато вратите се плъзнаха настрани.

Мартин като че малко се поотпусна и набързо му показа офиса на фирмата, докато стигнат до неговата стая. Посрещнаха го няколко повдигнати вежди и Педер се замисли дали не беше редно да се представи на служителите. После реши, че това може да почака.

Щом влязоха в стаята, Мартин кротко кимна към стола за посетители, а той самият седна зад бюрото. Скръсти ръце и леко се изкашля.

Зад него Педер забеляза редица от снимки в разноцветни рамки. Излъчваха топлина и хармония. Ченгето предположи, че мъжът срещу него имаше три деца, вероятно всичките под десет години, и симпатична съпруга. Ако снимките представяха истината, то Мартин Ек живееше в щастлив брак и обичаше съпругата си достатъчно много, за да иска да е пред очите му всеки ден. Педер почувства как потъна в стола. Той беше позор за мъжкото съсловие. Нямаше ли и Алекс цял куп семейни снимки в кабинета си?

— Значи влязох в стаята на Габриел за доклада — пак започна Ек и го застави да се концентрира върху обясненията му. — Имаме право да го правим — добави той, — когато се налага. А и шефът ни ми разреши.

Педер кимна отново, този път малко по-нетърпеливо.

— Не открих доклада. Търсих в шкафа му, имаме сейфове за специални материали, а момичето на рецепцията държи универсалния ключ за всеки от тях.

Още една изкуствена пауза.

— Когато и там не го намерих, реших, че сигурно има копие в компютъра си, което можех да разпечатам.

Мартин се поразмърда на стола, така че закри цялото си семейство. Полицаят му беше изключително благодарен.

— Тогава открих снимките — почти шепнеше Ек. — Искате ли веднага да ги видите?

Педер беше обсъдил въпроса накратко с Алекс. Ако снимките имаха криминален характер, отношението към компютъра беше изключително важно. Не биваше да излезе, че полицията по непристоен начин си е набавила информация за това, какво запаметява Габриел Себастиансон на работния си харддиск. Но ако информацията се представяше от трета страна, която по собствена инициатива се бе добрала до нея, нямаше основание Педер да откаже да разгледа снимките. И все пак той инстинктивно не изгаряше от желание да го прави.