Кристина Ульсон - Пепеляшките

— По-добре тръгвай, Педер.

Той излезе от банята, без да изчака по-нататъшни реплики. Седна на пода и няколко пъти си пое дълбоко дъх.

Беше изневерил на жена си.

Излагаше се пред работодателя си във вида, в който се намираше.

На всичкото отгоре вероятно беше предал и малката Лилиан.

А сега Пиа Нурд искаше да го накара да вярва, че е предал и нея. Защо просто не го оставеше на мира?

Протегна се. Трябваше да се концентрира. Трябваше да стане и да си тръгне. После щеше да мисли как да стигне до апартамента на Сара Себастиансон. За шофиране и дума не можеше да става.

Надигна се от пода, облече се, обу си обувките и набързо напусна апартамента.

Миг по-късно застана на мокрия тротоар с влажна коса и се обади за такси. После примигна няколко пъти и погледна към небето.

Изведнъж се закова на място.

За първи път от толкова време слънцето като че щеше да успее да пробие облаците. Най-сетне лято.

Йелена се връщаше в Стокхолм. Със самолет. Беше се отървала от автомобила според плановете. За първи път имаше възможност да лети. Очарована, тя се наведе напред и погледна през илюминатора. Невероятно, помисли си. Дяволски невероятно.

Но тревогата бързо я застигна отново. Мъжът мразеше тя да проклина. В началото я наказваше доста строго. Или не я наказваше; порицаваше беше думата, която той обичаше да използва. И то само за нейно добро.

Йелена се усмихна от мястото си. Запознанството с мъжа беше най-доброто нещо, което някога й се е случвало. Тя обгърна с ръце облегалките на седалката. Всъщност той беше единственото добро нещо в живота й. Беше безумно щедър. И умен. Обичаше да го гледа как работи и планира. Толкова красив бе в тези моменти. Възхити я дори само това, че се беше сетил как да баламосат онази тъпа крава във Флемингсберг, за да изпусне влака.

Освен това, помисли си Йелена, точно във Флемингсберг всъщност извадиха и голяма доза късмет.

Мъжът , разбира се, никога нямаше да се съгласи с нея, но Сара Себастиансон им се сервира като на сребърен поднос с решението си да слезе от влака, за да позвъни. Според предварителния план Йелена трябваше да я примами на перона, като почука на прозореца до мястото й и с жестове и ръкомахания да я измъкне навън. И ако не беше успяла, щяха да се опитат да отвлекат Лилиан на следващия ден, когато майка й трябваше да я остави при баща й.

Но нищо от това не им се наложи да правят.

Йелена всъщност не знаеше защо мъжът избра точно нея. Беше извадила късмет. Той със сигурност разбираше, че много други момичета щяха да пожертват и дясната си ръка, за да участват в борбата му. Без съмнение беше имал богат избор. И не пропускаше да го отбележи.

— Можех да взема когото си поискам, кукло — шепнеше й всяка вечер, преди да заспят. — Можех да избера, когото си поискам, кукло , но се спрях на теб. Ако ме разочароваш, ще те сменя.

Йелена не можеше да опише с думи страха, който изпитваше от намеците, че е заменима. Откакто се помнеше, я подхвърляха къде ли не. С неприязън си спомняше годините преди да срещне мъжа , затова и рядко го правеше. Само в сънищата й миналото не я оставяше на мира. Тогава се връщаха всичките гнусотии, всеки детайл. Понякога не спираше да сънува и се събуждаше от собствените си крясъци, седнала в леглото.

— Не искам, не искам, не искам.

Мъжът не трепваше от кошмарите й. Просто я дръпваше отново да легне и прошепваше:

— Ти самата си господарка на съня си, кукло . Трябва да го разбереш. Ако не го направиш, ще продължиш да сънуваш това, което не искаш. А ако продължаваш така, кукло , да сънуваш неща, които не искаш, ако не положиш достатъчно усилия, значи си слаб човек. Знаеш мнението ми за слабите кукли, нали?

В началото се беше опитала да му възрази, да му обясни, че дава най-доброто от себе си, но сънищата упорстваха. В началото плачеше.

Тогава той лягаше върху нея, толкова й тежеше, че едва успяваше да си поеме дъх.

— Кукло , няма нищо, нищо по-безполезно от плача. Опитай се да го разбереш. Мисли, че трябва да го разбереш. Не искам да виждам нещо подобно отново. Никога. Разбираш ли?

Йелена кимаше, изнемогвайки под тежестта му.

— Отговори така, че да те чуя, кукло .

— Разбирам — прошепваше бързо тя. — Разбирам.

— Ако не разбираш — продължаваше той, — тогава хубавичко ще ти дам да разбереш.

Пръстите му се вплитаха в косата й, Йелена го виждаше как свива юмрук.

— Разбираш ли?

— Разбирам — отговаряше тя с облещени от страх очи.