Кристина Ульсон - Пепеляшките

Педер се опитваше, донякъде отчаяно, да преодолее махмурлука, който напълно парализираше мисълта му. Трябваха му няколко дълги секунди, за да осъзнае, че е заспал у Пиа Нурд. Мамка му, трудно щеше да го обясни на Юлва.

Пиа се беше събудила от позвъняването на телефона и го наблюдаваше, легнала на една страна. Чисто гола, с лице, излъчващо предпазливост. От краткия разговор бе разбрала, че е станало нещо много сериозно.

— Намерили са я — каза Педер и се изстреля прекалено бързо от леглото.

Подът се люлееше под краката му, главата го болеше, очите го сърбяха. Седна на ръба на спалнята и зарови глава в ръцете си. Трябваше да започне да мисли, да се стегне. Прокара пръсти през косата си и се протегна към мобилния телефон. Беше пропуснал едно позвъняване от Джими и единадесет от Юлва. Предупреди я, че ще закъснее, но не и че нямаше да се прибере. Кога всъщност й се бе обадил? Спомените му от предишната вечер бяха объркани, невъзможно бе да ги разграничи. Дали изобщо й се беше обадил? В съзнанието му бегло изплува нещо такова. Полугол, той се озова в тоалетната на Пиа. С едната ръка се подпираше на мивката, за да стои изправен, а с другата пишеше съобщение на мобилния телефон.

„Ще закъснея. Ще дойда по-късно. Ще се обадя.“

Не се побираше в собствената си кожа. Кашата беше пълна. Едва ли можеше да бъде по-лошо. Ако и сега не беше стигнал дъното, време беше да се откаже.

— Трябва да тръгвам веднага — каза грубо и пак се надигна.

Краката го поведоха от спалнята, през антрето, към банята. Колко беше пил? Беше ли броил бирите?

Едва успя да си вземе душ, преди мобилният телефон пак да позвъни. Педер се втурна и се подхлъзна на мокрите плочки. Пиа се затича към антрето с телефона в ръка.

Търсеше го Фредрика.

— Обадиха се от офиса на Габриел Себастиансон — лаконична бе тя. — Настояват незабавно да се срещнат с някого от нас. Открили нещо в компютъра му. Някакви отвратителни снимки.

Педер се върна в банята, за да не мокри пода в антрето на Пиа, но се наложи пак да излезе, защото нямаше сигнал. Опита се да се подсуши с една ръка с хавлията, докато говореше.

— Значи — започна той, — първо Алекс ме помоли да се погрижа Сара Себастиансон да разбере за случилото се. После мога да отида и до офиса на Габриел.

Чу, че Фредрика се напъва да каже нещо, затова побърза да я изпревари:

— А, между другото, какви са тези снимки? Не можем да бърникаме в компютъра му без заповед за обиск от прокурора.

Колежката му нахакано даде да се разбере — сякаш не можеше да не се надува, — че напълно съзнава, че полицията не може да ровичка в компютрите на хората просто ей така, но фактически информацията можеше да се приеме като показание в много важно разследване. А и никой закон не забраняваше на полицията да отиде на място, за да провери нещо, което някой друг е надушил и…

— Добре, добре — прекъсна я Педер с досада. — Дай ми номера им, за да се обадя и да се разберем нещо.

— Добре — Фредрика също звучеше малко изморено.

— Нищо ли не казаха за съдържанието на снимките? — подпита Педер.

— Не, само, че са отвратителни.

— А ти самата какво ще правиш, ако смея да попитам? — не пропусна да полюбопитства ченгето.

— Алекс ме помоли да се върна при майката на Габриел. А имам и няколко други задачи…

— Не трябваше ли аз да продължа с разпитите на лицата от обкръжението на бащата? — подразни се Педер.

— Очевидно не точно сега — отсече Фредрика.

Педер затвори с набръчкано чело и се върна в банята.

Пиа се появи на вратата. Все още беше чисто гола. Той зърна отражението й в огледалото. Нима все още му се струваше толкова красива при цялата тази бъркотия? Стори му се дори, че гърдите й бяха леко увиснали. Или главата му беше замаяна от махмурлука. Все тая, след малко щеше да напусне апартамента й.

Имаше причина да не поиска да се обърне и да срещне погледа й.

— А сега какво? — попита Пиа и скръсти ръце.

— Имаш ли парацетамол? — каза Педер и започна да си мие зъбите. С нейната четка.

Без да му отговори, Пиа отвори шкафчето над мивката и извади една опаковка от някаква кутия. Педер я взе цялата; щеше да му е необходима през деня.

— Нима няма да кажеш нещо?

Ядосан, той хвърли нетърпеливо четката в мивката.

— Не разбираш ли как се чувствам точно сега? — избухна Педер. Стори му се, че главата му ще се пръсне в момента, в който повиши глас. — Момичето е мъртво, убито! Не загряваш ли, че само за това мисля сега?

Пиа се облещи насреща му.