Кристина Ульсон - Пепеляшките

Защо не искаше да й се проясни?

Мислите режеха като светкавици съзнанието й, както беше седнала зад бюрото, въпреки че едва бе станало осем часът. Фредрика първа трябваше да признае, че не бе участвала в особено много разследвания, но все пак аналитичният й опит беше доста солиден. С оглед на това, докъде бе стигнало разследването с изчезването на Лилиан Себастиансон, не трябваше да се затрудни със сглобяването на пъзела. И все пак нещо липсваше. Тя го усещаше с цялото си същество, но не можеше да го нарече с думи. Дали не бяха пропуснали нещо? Трябваше ли по-рано да го забележат и да го премислят?

Но, разсъждаваше Фредрика наум, все още не бяха открили мотива за отвличането. Ако извършителят беше Габриел Себастиансон, защо го е направил? Липсваше неприятен спор за родителски права, липсваше и информация някога да е докосвал с пръст момичето.

След срещата с майка му, у Фредрика не остана никакво съмнение, че той е малтретирал Сара. Цялото семейство пораждаше крайна неприязън. Фредрика седна зад компютъра, за да направи списък с въпроси към Теодора Себастиансон. Само споменът за кокалестите й пръсти, с които бе посочила къде да спре колата, я вцепеняваше. Старицата бе права, имаха си трески за дялане. Въпросът беше само защо жена като Сара е избрала да стане част от тях. За разлика от свекърва си тя изглеждаше семпла, непретенциозна и мила. Настъпеше ли моментът, без съмнение, и срещата с Габриел щеше да бъде интересна.

Изведнъж мобилният й телефон звънна и прекъсна писането, с което току-що се беше заела. Търсеше я мъжки глас.

— С Фредрика Бергман ли разговарям?

— Да, аз съм. А вие кой сте? — обади се Фредрика.

— Казвам се Мартин Ек, работя в Сат Ком. Говорихме накратко преди две вечери, когато ми се обадихте и попитахте за Габриел Себастиансон — отвърна мъжът.

Сат Ком, фирмата, в която безследно изчезналият се беше издигнал през последните десет години и сега участваше в ръководството й.

Фредрика веднага се понамести.

— Да? — каза тя.

— Ами — започна Мартин Ек с облекчение в гласа, че го помни. — Казахте да ви позвъня, ако се чуя с него, така че си запазих визитката ви.

— Разбирам — продължи Фредрика и притаи дъх. — И ето че ви се е обадил?

Мартин Ек замълча. Фредрика дори си помисли, че се колебае дали да не затвори.

— Не се е обадил.

Раменете й леко увиснаха.

— Но мисля, че открих нещо, което ще ви е интересно да видите — бързо добави той.

— Добре — съгласи се Фредрика предпазливо и приготви лист хартия и химикалка. — Какво точно сте открили?

Нова пауза.

— Наистина бих желал по-скоро да дойдете тук и да го видите с очите си — каза мъжът сериозно.

Фредрика се поколеба. Нямаше нито време, нито желание да посещава офиса на Габриел Себастиансон. Педер трябваше да се заеме с това, защото той получи задачата да проучи приятелите на заподозряния.

— Не искате ли да кажете за какво става дума? — попита тя. — Точно сега сме затрупани от работа.

Мартин Ек дишаше тежко от другата страна.

— Открих нещо в компютъра му — най-сетне изплю камъчето той.

После въздъхна още няколко пъти, преди да продължи:

— Снимки. Отвратителни снимки. Никога не съм виждал нещо толкова налудничаво. Наистина, наистина ще оценя усилията ви, ако дойдете. И то възможно най-бързо.

Фредрика преглътна.

— Ще помоля колегата си да се свърже с вас веднага. Става ли?

— Добре.

Тъкмо щеше да затвори, когато Мартин Ек добави:

— Но не губете време, моля ви.

Пустиня.

Жажда.

Болка. Цялата глава се пръсва от болка.

Педер Рюд се бореше с махмурлука и умираше за сън, когато Алекс му се обади с новината, че някакво момиче, най-вероятно Лилиан Себастиансон, е открито мъртво в Умео. Помоли го да отиде до дома на Сара Себастиансон, за да се погрижи тя или някой от най-близките роднини на Лилиан да хване самолета в десет. И Алекс щеше да пътува с него. Среща на летището. Не забрави също да го инструктира с всички средства да проучи откъде ни в клин, ни в ръкав изникна това Умео.

Първата реакция на Педер беше, най-образно казано, обвита в паника.

Как, по дяволите, е възможно детето да е мъртво?

Беше изчезнало от две денонощия, а бащата беше обявен за издирване и заподозрян в съучастничество след показанията на дамата, седяла до Сара и Лилиан във влака. Нима Габриел Себастиансон се беше умопобъркал? Нима е убил собствената си дъщеря и я е изхвърлил пред някаква болница?

Последва и втора реакция: Къде, мамка му, се намираше той всъщност?