Кристина Ульсон - Пепеляшките

Последва кратка пауза.

— Само след няколко минути тя се появи отново, придружена от някаква червенокоса, която й помагаше. Първо си помислих, че са заедно, но след като влакът потегли, червенокосата едва не изпадна в истерия и се втурна към перона. През цялото време крещеше „Лилиан“.

Фредрика почувства как нещо заседна в гърлото й. Изкашля се.

— И как реагира жената с кучето?

— Набута го върху една количка за пощата, намираща се наблизо — поясни продавачката на билети и посочи през стъклото.

Фредрика се огледа, но не видя никаква количка.

— Всъщност никога по-рано не съм я виждала тук — добави момичето, — но си помислих, че момчетата са я оставили.

Разследващата си пое дъх.

— Както и да е, тогава разбрах, че двете жени не се познават. Но и не видях друг да придружава жената с кучето. Реших, че този, когото тя чакаше, никога нямаше да се появи, а пък и трябваше да побърза, защото на кучето му беше зле. Въпреки че то през цялото време се чувстваше така.

Фредрика кимаше бавно, но вътре у нея нарастваше убеждението, че жената с кучето е слязла на перона единствено за да задържи Сара Себастиансон и тя да изпусне влака.

— Мислите ли, че непознатата с кучето има нещо общо с изчезването на детето? — полюбопитства момичето с билетите.

Полицайката се усмихна насила.

— Не знаем — каза набързо. — Просто трябва да се доберем до всички, видели нещо. Можете ли да опишете подробно жената с кучето, ако ви изпратя график?

Момичето се протегна и стана сериозно.

— Абсолютно — отговори решително то.

Фредрика разбра как да се свърже с продавачката на билети и също помоли за телефонния номер на контролния център на железниците. После й благодари за отделеното време и я предупреди, че още днес ще я потърси.

Тъкмо излизаше, когато момичето извика:

— Почакайте!

Фредрика се обърна.

— Какво стана с детето? Открихте ли го?

Съществуват снимки, по-красноречиви от хиляди думи. Но има и такива, които човек не иска да погледне, защото не желае да прибегне до думите, с които следва да ги опише. Именно такива бяха качени в компютъра на Габриел Себастиансон. Педер Рюд погледна една от тях, за да се увери, че няма да вдигне много шум за нищо.

Веднага съжали и щеше да съжалява до края на живота си.

Снимките бяха скрити в папка, наречена „Доклади, второ тримесечие, версия три“, и точно тя беше привлякла вниманието на Мартин Ек. Той не беше открил никъде доклада, който търсеше, и бе отворил въпросната папка, натъпкана с гнусотии, които нито един нормален човек нямаше да поиска да види при каквито и да било обстоятелства.

На връщане в таксито Педер позвъни на колегите си, за да добавят още една причина за издирването на Габриел Себастиансон: детска порнография. Скоро щеше да бъде арестуван задочно и издирван в цялата страна. Обработката на снимките — как щеше да стане, кой щеше да издържи вида на подобна гадост — трябваше да изясни дали Габриел Себастиансон е виновен за сексуално насилие над деца, или просто се беше задоволил само да го наблюдава. Някъде в себе си Педер таеше и нарастващ страх, че ще се натъкнат и на снимки с малката Лилиан, но все още не беше събрал сили дори да помисли за това.

Звънна и на Алекс, който тъкмо беше слязъл от самолета в Умео, и му докладва за последните събития.

— Все още не знаем накъде ще задуха вятърът — рече шефът замислено. — Но нещо ми подсказва, че все пак се придвижваме крачка напред.

— Нима вече не сме сигурни кой е извършителят? — подразни се Педер.

— Сега нямаме право на грешка — предупреди го Алекс. — Докато не открием Габриел Себастиансон, трябва да сме отворени и за нови изненади. Фредрика ще попритисне познатите на Сара, да видим дали ще се появят други евентуални заподозрени. А ти ще направиш същото, но с кръга на Габриел. Всичките му кирливи ризи трябва да излязат наяве.

— Нима обвиненията в детска порнография и физически тормоз над съпругата му не са достатъчни? — настояваше Педер.

Алекс млъкна нарочно.

— Открием ли го, Педер, не трябва да имаме съмнения. Никакви, разбра ли?

— Да — каза той и затвори.

После се обади на Фредрика и погледна през прозореца на таксито. Слънцето не спираше да напича. Странно.

Не успя да потисне възбудата си, когато Фредрика отговори.

— Хванахме го! — каза развълнувано и притисна телефона до ухото.

— Кого? — попита Фредрика разсеяно.

Педер се изненада и се подразни.

— Бащата — натърти, но избягна да спомене името на Габриел Себастиансон в таксито.