Кристина Ульсон - Пепеляшките

Алекс се раздвижи на седалката. Старият сааб беше със захабени, твърди седалки, от които му се схвана гърбът, въпреки че изобщо не бяха пътували дълго.

— Мисля да отидем направо в болницата — предложи Хюго Полсон. — Ще се срещнем с лекаря, който ще направи първоначалния оглед на трупа, за да установи как е умряло момичето. Предполагам, че след идентифицирането съдебните медици от Стокхолм ще поемат случая?

— Да, ще го поемат — потвърди Алекс. — Не споменахте ли, че е била мъртва от почти денонощие, когато са я открили?

— Точно така — каза Хюго. — Около един часа през нощта.

Значи беше останала жива по-малко от двадесет и четири часа след като бе изчезнала от влака. И определено вече е била мъртва, когато майка й беше получила пакета с косата и дрехите.

— Разпитахте ли хората, които са я открили? — попита Алекс.

Хюго кимна. И лекарят, и медицинската сестра бяха разказали за случилото се. Докладвали бяха почти в детайли, без да дадат повод за подозрение, че биха могли да са замесени по някакъв начин.

— Съществува ли нещо, което да намеква, че детето е убито тук, в Умео? — плахо продължи Алекс.

Въпросът беше важен, защото щеше да определи кое полицейско управление носеше формалната отговорност за разследването. Местопрестъплението, а не мястото на откриване на жертвата бе водещо в този порядък.

— Трудно е да се каже — отвърна Хюго. — Момичето е лежало известно време под дъжда, около половин час, и се опасяваме, че много важни следи може да са отмити.

Алекс отвори уста, за да каже нещо, но колегата му продължи:

— Миришеше странно, момичето де, на нещо като ацетон. Допускаме, че някой се е опитал да я измие, но е бързал и е трябвало да спре. Ноктите й бяха изрязани почти до кожа.

Алекс въздъхна тежко. Не без основание тези детайли все повече го убеждаваха, че Габриел Себастиансон имаше пръст във всичко това.

Някой се бе опитал да изчисти всички следи от детето. Някой беше изрязал ноктите, за да не може да се изстърже нищо под тях. Очевидно убиецът беше интелигентен.

Но защо, за бога, я беше изхвърлил пред болницата в Умео? Нямаше съмнение, че е искал да я открият. Но защо?

Той ни се подиграва, мрачно си помисли Алекс. Подиграва ни се, като хвърля жертвата право в краката ни. Вижте, казва той, вижте колко мога да се приближа. И пак не ме виждате.

Хюго посочи през прозореца.

— Това е болницата, пристигнахме.

Фредрика Бергман позвъни на Шведската железница веднага щом приключи разговора си с Педер. Тя се представи за следовател от полицията и каза, че се обажда по повод изчезналото дете от гьотеборгския влак преди два дни. Мъжът, с когото разговаряше, веднага разбра за какво ставаше дума.

— Имам само един кратък въпрос — започна Фредрика.

— Да? — отвърна мъжът и зачака.

— Чудя се на какво се е дължало закъснението. Защо влакът е трябвало да спре във Флемингсберг?

— Да — не беше много словоохотлив служителят от железницата, — в крайна сметка то продължи не повече от няколко минути…

— Разбирам — прекъсна го Фредрика, — но всъщност не ме интересува колко минути е продължило. Искам просто да разбера причината.

— Смущение в сигнализацията — отвърна мъжът.

— Добре, и какво, така да се каже, е предизвикало това смущение? — продължи тя.

Мъжът отсреща въздъхна.

— Вероятно е дело на безразсъдни младежи, играли върху релсите. Както всяка година на това място. Мотаят се наоколо и смущават приемниците. Често повредата не е голяма, както във Флемингсберг; няколко минути и всичко се оправя.

Фредрика преглътна.

— Значи вид саботаж е предизвикал закъснението?

— Точно така — отвърна мъжът, — а може и някое животно да е попаднало на предавателя, но ми се струва малко вероятно, защото проблемът е възникнал съвсем близо до гарата.

Фредрика кимна.

— Благодаря засега — каза тя и запомни името на мъжа. — Сигурно ще ви потърся пак с още въпроси или с официално искане за писмен разказ на случилото се.

Щом приключи разговора, тя стисна здраво волана.

Дори не посмя да си помисли какво е пропуснал разследващият екип с пренебрегването на толкова очевидно важна следа.

Можеше да се окаже, че Габриел Себастиансон е действал заедно с жената във Флемингсберг. Фредрика преглътна. Всъщност не й се вярваше, но така щеше да го представи на останалите. Иначе никой нямаше да й позволи да продължи.

В действителност тя се чувстваше всичко друго, но не и въодушевена. Цялата история беше отчайваща, от начало до край. Зрението й се замъгли, когато се замисли дали Сара Себастиансон ще намери достатъчно сили, за да идентифицира мъртвото си дете.