Кристина Ульсон - Пепеляшките

— Незабавно трябва да се обадиш в полицията, ако се случи нещо неочаквано и непредвидено — беше я предупредил Алекс Рехт снощи. — Трябва да докладваш всичко, Сара. Странни телефонни разговори или странни позвънявания на вратата. Дори и да не ни се вярва, може да става въпрос за чисто отвличане на Лилиан, а в такъв случай похитителят навярно ще се опита да се свърже с теб.

Застанала с пакета в ръце, Сара се замисли дали това бе нещо необичайно. Родителите й щяха да пристигнат всеки момент, дали да не ги изчака?

Може би от недоспиване, или подтикната от отчаяние и любопитство, тя реши, както си стоеше, веднага да отвори пратката. Внимателно я сложи на кухненската маса и приближи мобилния телефон.

Щеше да отвори пакета и после да се обади на Алекс Рехт или на Фредрика Бергман. Ако изобщо имаше защо. Можеше да е нещо, което е забравила, че е поръчала.

Сара разкъса тиксото, което съединяваше горната част. Обви с пръсти ъглите и ги дръпна нагоре. Показа се подложка от парченца стиропор под формата на сърчица. Сара сбърчи чело. Какво ли беше това?

Тя размести внимателно сърчицата. Отначало не видя какво са й изпратили. Очите търсеха нещо познато, за да могат да разберат. Коса. Средно дълги и къдрави, кестеняви кичури. Онемяла, Сара ги погали, после забеляза и какво лежеше под тях. На мига разбра чия коса държеше в ръцете си и нададе животински вой. Не спря, докато родителите й не пристигнаха малко по-късно и не се обадиха на полицията и на Бърза помощ. Тогава крясъците, които вече я бяха накарали да прегракне, преминаха в объркано и бездънно в отчаянието си ридание. Защитната стена, която така усърдно беше издигнала срещу все по-влудяващата я паника, беше рухнала. Какво бе сторила, за да заслужи всичко това? Какво, за бога, бе сторила?

Родителите на Сара Себастиансон алармираха полицията малко след девет сутринта. Алекс Рехт беше уведомен незабавно за спешния разговор и заедно с Фредрика Бергман пое с бясна скорост към апартамента на Сара. С неприкрито задоволство стажантката забеляза леката унилост на Педер, задето тя, а не той трябваше да отговори на повикването.

Алекс и Фредрика изпратиха картонената кутия с отблъскващото съдържание на Националната криминално–техническа лаборатория в Линшьопинг и се върнаха в Сградата. И двамата намериха известна утеха в тишината, възцарила се в колата по време на краткото пътуване от Сьодермалм до Кунгсхолмсгатан. Плъзнаха се по Западния мост и под тях се разкри Стокхолм — почти потънал в есенен мрак. Надвесилите се над столицата облаци се оглеждаха във водната шир под тях.

Фредрика си мислеше, че оцветяват водата в сиво, което донякъде разваляше иначе прекрасната гледка.

Алекс се изкашля:

— Моля? — попита Фредрика.

Той я погледна и поклати глава.

— Нищо не съм казал — тихо отвърна Рехт.

Трябваше да мине известно време, преди той да си признае, че е шокиран от току-що видяното. Пакетът превръщаше случая от на пръв поглед рутинно разследване на двама възрастни, преживели тежък развод, в който общото им дете неизбежно беше буфер, в разследване, чиято развръзка все повече се заплиташе.

Лудата паника на Сара Себастиансон, завладяла целия апартамент, съвсем не му спести напрежението, а виковете през сълзи на майката, целящи да успокоят дъщерята, бяха още по-стресиращи. Алекс успя веднага да констатира, че Сара Себастиансон се намираше отвъд границата, до която човек чисто и просто можеше „да се успокои“. Стори му се най-разумно да изчака линейката и после, след успокоителна инжекция, да провери съдържанието на кутията.

От реакцията на Сара бе разбрал, че косата е на Лилиан. Или поне приличаше на нейната. Анализите щяха да го установят най-точно. Под косата се намираха дрехите, с които дъщеря й е била облечена, когато е изчезнала. Дълга до коляното зелена пола и малка бяла тениска със зелено-розова картинка на гърдите. Имаше и два ластика за коса. По незнайна причина бельото липсваше.

Алекс се почувства зле, когато видя дрехите. Някой трябваше да я е съблякъл. От всичките малоумници най-много го отвращаваха онези, които посягаха на деца.

Нямаше петна от кръв или каквито и да било други следи по дрехите. Поне не видими, но това, разбира се, щеше да се изследва внимателно в лабораторията, която щеше да провери и за евентуални чужди секрети по тях.

Алекс си мислеше, че разбира много добре какво се целеше с доставката на пакета. Някой искаше хубавичката да сплаши Сара. Съдейки от истеричната й реакция, подателят беше пожънал успех. По-нататък Рехт щеше да я разпита както за пакета, така и за доставчика му, но в състоянието, в което се намираше майката в момента, всички форми на разговор и разпит бяха немислими.