Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

Отгатна предварително какво щеше да му каже Латес, шефът на кабинета на началника на дирекцията на полицията, с прякор Меденомлечния заради лицемерното му йезуитско поведение.

Началникът на полицията Лука Бонети-Алдериги, от рода на маркизите от Вилабела, беше ясен и категоричен. Монталбано никога не го гледаше в очите, а малко по-нагоре, защото винаги оставаше прехласнат по косите му, твърде изобилни и с голям извит нагоре перчем. Като забеляза, че комисарят не го гледа в очите, началникът на полицията си помисли, че най-накрая го е уплашил.

— Монталбано, казвам ви веднъж завинаги, че с пристигането на новия шеф на оперативно-следствената служба Ернесто Грибаудо вие ще имате само помощни функции. Във вашето полицейско управление ще се занимавате с дребните случаи, а големите ще оставяте на оперативно-следствената служба в лицето на Грибаудо или неговия заместник.

За Ернесто Грибаудо се носеше легендата, че когато веднъж погледнал гръдния кош на убит с откос от „Калашников“, се произнесъл, че смъртта е настъпила вследствие дванайсет пробождания с нож, нанесени бързо и последователно.

— Извинете ме, господин началник, бихте ли ми дали някакъв практически пример?

Лука Бонети-Алдериги се беше почувствал обзет от гордост и удовлетворение. Монталбано стоеше прав от другата страна на бюрото му, леко приведен напред и със смирена усмивка. Освен това тонът му беше почти умолителен. Държеше го в ръцете си!

— Обяснете ми по-добре, Монталбано. Не разбрах точно какъв пример желаете.

— Бих искал да разбера кои случаи трябва да считам за малки и кои за големи.

В този момент Монталбано се любуваше на себе си, защото, имитирайки Фантоци 6 6 Популярен италиански сериал с главен герой нещастния счетоводител Уго Фантоци. — Б.пр. на Паоло Виладжо 7 7 Италиански актьор, писател и телевизионен водещ. — Б.пр. , ролята му се беше получила прекрасно.

— Що за въпрос, Монталбано! Кражби, караници, разпространение на малки дози наркотици, сбивания, упражняване на контрол върху гражданите на страни извън Европейския съюз — това са дребните случаи. Но убийства — не, те вече са в категорията на големите случаи.

— Може ли да си водя бележки? — попита Монталбано, изваждайки от джоба си къс хартия и химикалка.

Началникът на полицията го погледна смаяно. И комисарят за миг се зачуди дали не е попрекалил с кощунственото си поведение и дали онзи не се беше усетил.

Всъщност не. Началникът на полицията беше направил само презрителна гримаса.

— Да, разбира се.

Сега Латес щеше да му повтори категоричните разпореждания на началника на полицията, че убийството не влиза в неговите задължения и то е за оперативно-следствената служба. Набра номера на шефа на кабинета.

— Скъпи ми Монталбано! Как сте? Семейството?

Какво семейство? Беше сирак и не беше женен.

— Всички са много добре, благодаря, господин Латес. А вашето?

— Благодаря на Богородица, всичко е наред. Слушайте, Монталбано, относно убийството, станало тази нощ във Вигата, господин началникът…

— Наясно съм с това, господин Латес. Няма да се занимавам с него.

— Ама не! Ама как така? Обаждам ви се точно защото господин началникът желае да се заемете с него.

Монталбано изпита лека тревога. Какво означаваше тази история?

Дори не знаеше данните на разстреляния. Дали нямаше да се окаже, че убитият младеж е син на някоя важна особа? Или набутваха в ръцете му някаква неприятна работа? Не горещ картоф, а цяла пламтяща главня?

— Извинете ме, господине. Бях на местопрестъплението, но не съм започвал разследване. Разбирате ли ме, не исках да нахлувам в чужд терен.

— Разбирам ви много добре, Монталбано! Слава богу, в нашата дирекция работим с хора с пословична чувствителност!

— Защо не се заеме господин Грибаудо?

— Нищо ли не знаете?

— Абсолютно нищо.

— Ех, господин Грибаудо се наложи да отиде миналата седмица в Бейрут на важен конгрес за…

— Знам. Задържан е в Бейрут ли?

— Не, не, върна се, но веднага щом се прибрал, го пипнала ужасна дизентерия. Опасявахме се да не е някаква форма на холера, знаете, че по тези места не е рядкост, но се оказа, слава богу, че не е това.

Монталбано също благодари на Бога, че е принудил Грибаудо да не се отдалечава на повече от половин метър от тоалетната.

— А неговият заместник Фоти?

— Беше в Ню Йорк за онзи конгрес, свикан от Рудолф Джулиани, знаете го, кмета с „нулева толерантност“. На конгреса са обсъждали кои са най-добрите начини за поддържането на реда в метрополисите…