Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Горе ръцете!

Монталбано се подчини.

— Пироман! Пироман! — пелтечеше, плачейки, младата жена, прегръщайки силно своя палавник, нейното ангелче.

— Знаеш ли, мамо? Каза ми, че иска да подпали цялата къща!

Трябваше им близо половин час, за да изяснят случая. Монталбано разбра, че мъжът е банков касиер и затова носи оръжие. Госпожа Джина пък се забавила, тъй като била ходила на лекарски преглед.

— Паскуалино ще си има брат или сестра — сподели госпожата, навеждайки свенливо очи.

На фона на виковете и плача на момченцето, което беше напляскано по задника и заключено в тъмна стаичка, Монталбано научи, че господин и госпожа Грифо, дори и когато си били вкъщи, било все едно че ги няма.

— Нито кашляне, нито… откъде да знам какво, предмет, който да падне на земята, или дума, казана на малко по-висок тон. Нищо!

Що се отнасяше до Нене Санфилипо, съпрузите Де Доминичис не знаеха дори, че убитият е обитавал същата сграда.

Погледната му спирка по пътя към Голгота беше в деветнайсети апартамент на четвъртия етаж. Адвокат Леоне Гуарнота.

Отдолу под вратата се процеждаше аромат на рагу, от който Монталбано почувства как главата му се зашеметява.

— Вие комисар Монтаперто ли сте? — го попита около петдесетгодишното женище, което му отвори вратата.

— Монталбано.

— Обърквам имена, но ми е достатъчно само веднъж да видя някоя физиономия по телевизията, и никога повече не я забравям!

— Кой е? — попита мъжки глас отвътре.

— Комисарят е, Лео. Влезте, влезте…

Докато Монталбано влизаше, се появи около шейсетгодишен мършав мъж с напъхана в яката салфетка от плат.

— Приятно ми е, Гуарнота. Настанявайте се. Тъкмо се приготвяхме да ядем. Елате в хола.

— Какъв хол те прихваща! — намеси се едрата жена. — Ако губиш време в приказки, макароните ще се слепят. Комисарю, яли ли сте?

— Честно казано, все още не — отвърна й комисарят, чувствайки как сърцето му се изпълва с надежда.

— Тогава няма никакъв проблем — заключи госпожа Гуарнота, — сядайте да хапнете порция макарони с нас. Така и разговорът за всички ни ще е по-приятен.

Макароните бяха извадени от водата в точния момент („Да знаеш колко време да вариш макароните, е цяло изкуство“ — казваше домашната му помощница Аделина), а месото със сос — крехко и вкусно.

Освен че си напълни корема, комисарят не научи нищо друго относно разследването, отново удари на камък.

Когато към четири следобед се видя с Мими Ауджело и Фацио в кабинета си, Монталбано констатира, че в крайна сметка и тримата не бяха научили нищо важно.

— Като добавим и това, че вашата математика наистина е отвлечена наука — каза Фацио, — защото апартаментите в тази кооперация са двайсет и три.

— Как така двайсет и три? — попита учудено Монталбано, който с числата не се оправяше никак добре.

— Комисарю, има и три апартамента на партера, които се използват за офиси. Но хората в тях не познават нито съпрузите Грифо, нито Санфилипо.

В заключение, семейство Грифо бяха живели с години в тази сграда, но сякаш са били безплътни. За Санфилипо дори нямаше смисъл да се говори, защото някои от наемателите изобщо не бяха чували за него.

— Вие двамата — каза Монталбано, — преди новината за изчезването им да стане официална, опитайте се да разберете повече за тях из градчето — слухове, клюки, сплетни, хипотези, такива работи.

— Защото, след като се разпространи вестта за изчезването им, отговорите на хората може да се променят, така ли? — попита Ауджело.

— Да, променят се. Нещо, което ти се е струвало нормално, след всеки ненормален факт придобива съвсем друга светлина. С оглед на това, че така и така ще обикаляте, попитайте и за Санфилипо.

Фацио и Ауджело излязоха от кабинета му не особено мотивирани.

Монталбано взе ключовете на Санфилипо, които Фацио беше оставил върху бюрото, сложи ги в джоба си и отиде да повика Катарела, който от седмица се мъчеше да реши една кръстословица за начинаещи.

— Катаре, ела с мен. Поверявам ти важна мисия.

Превъзбуден от вълнението, Катарела не успя да каже нищо дори когато се озова в апартамента на убития младеж.

— Катаре, виждаш ли този компютър?

— Да, господине. Хубав е.

— Хм, захващай се за работа. Искам да знам всичко, което съдържа. А след това сложи в него всички дискети и… как се казваха?

— Дискове, комисарю.

— Прегледай ги всички. Накрая ми докладвай.

— Може би и видеокасетите.