Андреа Камиллери - Ароматът на нощта

И като се спогледаха, не успяха да се въздържат да не избухнат в силен смях, тъй като Амелио Гуарнота преди две години се беше подлъгал да си купи многобройни акции от компания, която трябвало да преустрои Колизеума след неговото приватизиране в луксозна резиденция.

— И така, Емануеле Гаргано е роден във Фиака през февруари хиляда деветстотин и шейсета година и се е дипломирал като брокер в Милано.

— Защо точно в Милано? Там са се били преместили родителите му ли?

— Не, те са се били преместили в рая след пътен инцидент. Тогава, тъй като е бил единственото им дете, как да кажа, го е осиновил единият от братята на баща му, който е бил ерген и директор на банка. С помощта на чичо си Гаргано, след като взема диплома, започва работа в неговата банка. След десетина години, когато останал сам след смъртта на своя покровител, се премества в една финансово-брокерска агенция, където демонстрира голямата си вещина. След три години зарязва агенцията и отваря в Болоня фирмата „Цар Мидас“, чийто собственик е. Тук изниква и първото странно нещо. Поне така ми съобщиха, с оглед на това, че тази част не влизаше в нашата компетентност.

— Какво е това странно нещо?

— Първо, че целият персонал на „Цар Мидас“ в Болоня се е състоял само от една служителка, нещо подобно на нашата госпожица Козентино, и че общият оборот на дружеството е бил около два милиарда лири за три години. Направо мизерия.

— Някакъв параван.

— Разбира се, предварителен параван, с който брокерът да се представя, имайки предвид голямата измама, която е щял да дойде да извърши по нашия край.

— Ще ми я обясниш ли по-добре тази измама?

— Просто е. Представи си, че ми поверяваш един милион, за да ти носи печалби. След шест месеца ти давам двеста хиляди лири, двайсет на сто лихва. Това е много висок процент и мълвата се разпространява. Идва друг твой приятел и ми поверява и своя милион. Накрая на второто шестмесечие ти давам още двеста хиляди лири и също толкова давам на приятеля ти. На това място решавам да изчезна. Така съм спечелил един милион и четиристотин хиляди лири. Извади четиристотин хиляди за различните разходи, в крайна сметка слагам в джоба си чисти един милион. Накратко, според Гуарнота, Гаргано, изглежда, е събрал повече от двайсетина милиарда.

— Ама че работа! Вината изцяло е в телевизията — каза Монталбано.

— Какво общо има телевизията?

— Има и още как, няма информационна емисия, в която да не ни обсипват с новини за финансовите пазари, промишления индекс „Дау Джоунс“, основния индекс на Италианската борса и всякакви подобни глупости… Хората се впечатляват, не разбират нищо от това, наясно са, че рискуват, но и че може да се спечели, и се хвърлят в обятията на първия появил се мошеник: „Помогни ми и аз да се включа в играта, вкарай ме в играта…“. Не е за говорене. Каква идея ти се оформя в главата?

— Моята идея е същата като тази на Гуарнота, че между най-големите му клиенти е имало някой мафиот, който, като е разбрал, че го е измамил, го е очистил.

— Значи, Мими, ти не принадлежиш към онази фракция, която вижда Гаргано щастлив и доволен на някой остров из южните морета?

— Не. Ти обаче какво мислиш?

— Мисля, че ти и Гуарнота сте двама лайнари.

— И защо?

— Ще стигна и до това и тогава ще ти го обясня. Междувременно трябва да ме убедиш, че съществува толкова тъп мафиот, който да не разбере, че работата на Гаргано е най-обикновена измама. В краен случай мафиотът щеше да принуди Гаргано да го вземе като мажоритарен съдружник. А пък и този хипотетичен мафиот какво е щял да направи, за да подуши, че Гаргано е на път да го измами?

— Нищо не разбрах.

— Ех, Мими, доста бавно загряваш… Разсъждавай! Какво е направил мафиотът, за да схване, че Гаргано няма да се появи, за да изплати лихвите? Кога за последен път е бил видян?

— Сега не мога да си спомня с точност, но приблизително преди месец в Болоня. Казал е на служителката си, че на следващия ден ще пътува за Сицилия.

— Какво?

— Че щял да отпътува за Сицилия — повтори Ауджело.

Монталбано стовари с все сила юмрука си върху масата.

— Ама Катарела да не е станал заразен? Май и ти започваш да кретенясваш! Питах те с какво превозно средство е щял да пътува за Сицилия? Със самолет? С влак? Пеша?

— Служителката не знаеше. Но всеки път, когато е бил тук във Вигата, се е движел с една алфа ромео 166, от онези с многото екстри, които имат компютър на таблото си.

— Намерена ли е?

— Не.