Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

— Млъквай и не мърдай! — заповяда му възрастният мъж. — Повикахме полицията. Всеки момент ще бъде тук.

Монталбано не помръдна. С крайчеца на окото си видя, че трупът леко започваше да се отдалечава в морето. След това, когато на Господ му беше угодно, пристигнаха на улицата две коли с бясна скорост и спряха. Монталбано видя от първата да слизат бързешком Фацио и Гало, и двамата облечени цивилно. Почувства, че започва да се съвзема, но съвсем за малко, защото от другата кола слезе някакъв фотограф и започна да му прави снимки на конвейер. Фацио, който веднага разпозна комисаря, се разкрещя на стареца:

— Полиция! Не стреляйте!

— Откъде да знам дали не сте негови съучастници? — беше отговорът.

И насочи пистолета си срещу Фацио. За да го направи обаче, отклони вниманието си от Монталбано, който, изнервен до безобразие, скочи напред, сграбчи стареца за китката и го обезоръжи. Но не можа да избегне силния удар в главата, който старицата му нанесе с железния лост. Изведнъж пред очите му всичко се замъгли, коленичи и припадна.

Със сигурност от припадъка беше преминал към съня, защото, когато се събуди в леглото си и погледна часовника, беше единайсет и половина. Първото нещо, което направи, беше да кихне, после пак и пак. Беше настинал, а главата силно го болеше. От кухнята чу гласа на домашната си помощница Аделина.

— Събудихте ли се, комисарю?

— Да, но главата ме боли. Дали старицата не ми я е счупила?

— Вашата глава не може да се счупи дори от оръдейни изстрели.

Чу, че телефонът звънеше, опита се да се надигне, но нещо подобно на световъртеж го повали в леглото. Колко сила се е криела в ръцете на тази стара проклетница? Междувременно Аделина се беше обадила. Чу я да казва:

— Току-що се събуди. Добре, ще му предам.

Появи се с чашка димящо кафе.

— Господин Фацио беше. Каза, че най-късно до половин час ще дойде да ви види.

— Адели, ти кога пристигна?

— В девет, както винаги, комисарю. Бяха ви сложили в леглото, а господин Гало беше останал да ви наглежда. Тогава му казах, че аз ще се погрижа за вас, и той си тръгна.

Излезе от стаята, но след малко се върна. В едната си ръка държеше чаша, а в другата хапче.

— Донесох ви аспирин.

Монталбано послушно го изпи. Изправен в средата на леглото, усети, че го побиват студени тръпки. Аделина забеляза, че той потреперва, отвори гардероба, мърморейки, взе едно карирано одеяло, разгъна го върху чаршафа и промърмори:

— На вашата възраст не би трябвало да правите такива глупости.

Монталбано изпита омраза към нея. Зави се през глава и затвори очи.

Чу телефонът дълго да звъни. Защо ли Аделина не отговаряше? Изправи се и клатушкайки се, отиде в другата стая.

— Ало? — каза с носов глас.

— Комисарю? Фацио съм. За съжаление, няма да мога да дойда заради непредвидени обстоятелства.

— Сериозни ли са?

— Не, някаква тъпотия. Ще мина следобед. Погрижете се за настинката си.

Монталбано затвори телефона и отиде в кухнята. Аделина си беше тръгнала, но беше оставила бележка на масата: „Спяхте и не исках да ви будя. Така или иначе, скоро ще дойде господин Фацио. Приготвила съм ви храна, която е в хладилника. Аделина“.

Не изпитваше желание да отвори хладилника, защото нямаше апетит. Усети се, че се разхожда по адамово облекло, начин, по който се изразяваха за голотата журналистите и онези, които се смятат за духовити. Облече си риза, гащи, панталони и седна на любимия си фотьойл пред телевизора. Беше един без петнайсет, часът за първия осведомителен бюлетин по „Телевигата“, проправителствения телевизионен канал, независимо дали правителството беше крайноляво, или пък от крайната десница. Първото, което видя, беше снимка, на която се мъдреше той. Напълно гол, със зяпнала уста, изпълнени с удивление очи и свита в шепа ръка върху слабините, за да прикрие срамотиите си. Изглеждаше като целомъдрената Сузана, но в по-напреднала възраст и доста по-космат от нея. Потекоха надписи със следния текст: „Комисар Монталбано (на снимката) спасява мъртвец“.

Монталбано се сети за фотографа, който беше дошъл подир Фацио и Гало, и мислено му изпрати най-искрените си и сърдечни пожелания за щастие и дълъг живот. На екрана се появи свитото личице на журналиста Пипо Рагонезе, заклет враг на комисаря.

— Тази сутрин малко след изгрев-слънце…

На екрана се появи „копнат“ отнякъде изгрев.

— … нашият герой комисар Салво Монталбано е отишъл да поплува на воля…