Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

Преди да се отправи към страната на сънищата, напълно неволно започна да прави нещо като разбор на срещата си с трупа.

Стигнал до момента, в който повдигаше ръката му, за да нахлузи банския си около нея, и докато затягаше връвта около китката… Неговата мисловна лента спря да се върти и се върна назад, също като по време на филмов монтаж. Повдигнатата ръка, напъханият бански около нея, пристегнатият бански… Стоп. Повдигнатата ръка, напъханият бански около нея… И тук сънят го надви.

В шест часа вечерта беше вече на крак. Беше спал като пеленаче и чувстваше, че настинката му почти е отминала. Налагаше се обаче този ден да прояви търпение и да си остане вкъщи.

Все още изпитваше лека умора, но причината за нея беше разбираема: съвкупност от ужасната нощ, плуването, усилието да измъкне мъртвия на сушата, удара с железния лост по главата и най-вече заради спада на напрежението, след като реши да не отиде при началника на полицията. Затвори се в банята и си взе продължителен душ, избръсна се прилежно и се облече, сякаш трябваше да отиде в полицейското управление. Вместо това обаче, решителен и спокоен, се обади по телефона в дирекцията на полицията в Монтелуза.

— Ало? Комисар Монталбано съм. Бих искал да говоря с господин началника. Спешно е.

Трябваше да изчака само няколко секунди.

— Монталбано? Латес 3 3 От latte (итал.), мляко. — Б.пр. е на телефона. Как сте? Как е семейството ви?

Ама че неразбория! Господин Латес, шеф на кабинета, наричан Меденомлечния заради мазнишкото си поведение, беше от онези, които четяха „Л’Авенире“ и „Фамилия Кристиана“ 4 4 Периодични издания на Ватикана. — Б.пр. . Вследствие на това беше убеден, че всеки уважаван човек трябва да има съпруга и многобройна челяд. И тъй като уважаваше по свой начин Монталбано, никой не успяваше да изтръгне от главата му мисълта, че комисарят не е женен.

— Всички са добре, сполай на Бога — каза Монталбано.

Вече се беше научил, че това „сполай на Бога“ предизвикваше максимално разположение у Латес.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

— Бих искал да беседвам с господин началника на полицията.

Да беседвам! Монталбано се намрази. Но когато му се налагаше да общува с бюрократи, най-добрият начин беше да говори като тях.

— Господин началника го няма. Извика го в Рим (пауза) Негово Превъзходителство министърът.

На Монталбано веднага му стана ясно, че паузата беше провокирана от уважителното ставане на крака на господин Латес, докато му се налагаше да произнесе, макар и напразно, непрякото обръщение „Негово Превъзходителство“.

— Ах! — каза Монталбано, чувствайки, че се размеква. — И знаете ли колко време няма да го има?

— Мисля, че още два или три дни. Мога ли аз да ви бъда полезен?

— Благодаря ви, господине. Ще го изчакам да се върне. И ще отминават дните… — тананикаше си ядосано, докато тряскаше слушалката.

В този момент имаше усещането, че е като спукан балон. Щом вземеше решение да си хвърли, не, да си подаде оставката (така трябваше да се каже), все нещо се изпречваше на пътя му. Даде си сметка обаче, че въпреки увеличилата се след телефонния разговор умора, го беше обзел вълчи апетит.

Часът беше шест и десет, все още неподходящо време за вечеря. Ама кой е казал, че човек трябва да яде в точно определен час? Отиде в кухнята и отвори хладилника. Аделина му беше приготвила ястие като за болен човек: варена риба. Бяха огромни риби треска — шест на брой. Не ги подгря, обичаше ги студени, подправени със зехтин, няколко капки лимон и сол. Купеният от Аделина хляб беше от сутринта: самун, наръсен обилно с джуджулена — онези прекрасни семенца от сусам, които, за да ги изядеш, трябва да ги събираш едно по едно, когато паднат върху покривката, залепвайки ги върху леко навлажнения си със слюнка показалец. Сервира си на масата на верандата и започна да се наслаждава на всяка хапка, сякаш беше последната в живота му.

Когато разтреби масата, беше малко след осем часа. Ами сега, как да оползотвори времето си до настъпването на нощта? Веднага обаче проблемът му беше разрешен от Фацио, който почука на вратата.

— Добър вечер, комисарю. Идвам да ви докладвам. Как се чувствате?

— Благодаря, много по-добре. Настанявай се. Какво направи с Баузан?

Фацио се намести по-добре на стола, извади от джоба си едно листче и започна да го чете.

— Анджело 5 5 На италиански език името означава ангел. — Б.пр. , син на Анджело Баузан и Анджела Креспи, роден на…