Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

Фалпала беше от онези хора с вечно сериозно изражение, с което се опитваха да предупредят, че никой на света не може да ги взима на подбив.

— Ще направя само кратко изявление. Законът Коци-Пини доказва, че действа превъзходно, и ако емигрантите умират, е точно защото законът осигурява начини за преследването на каналджиите, които в случай на затруднение нямат скрупули да бутнат в морето отчаяните хора, за да не рискуват да бъдат арестувани. Освен това бих искал да кажа, че…

Монталбано изведнъж се изправи и смени канала, по-скоро обезсърчен, отколкото ядосан от тази самонадеяна глупост. Заблуждаваха се, че ще спрат едно епохално преселение с полицейските си мерки и постановленията си. Тогава си спомни, че веднъж в едно тосканско селище беше видял изкривените панти на вратата на църквата, които от някакъв много силен натиск се бяха обърнали на обратно. Беше попитал за тях някакъв местен човек. А той му разказа, че по време на войната нацистите затворили жителите на селото вътре в храма, заключили вратата и започнали да хвърлят гранати отгоре. Тогава от отчаяние хората напънали вратата така, че да се отвори в обратната посока, и мнозина от тях успели да избягат.

Ето сега тези хорица, които идваха от най-бедни и разорени краища на света, имаха в себе си толкова много сила и отчаяние, за да обърнат пантите на историята в обратна посока. Напук на Коци, Пини, Фалпала и всички, които бяха причината и следствието за този свят, съставен от терористи, които убиваха по три хиляди американци наведнъж; за американците, които гледаха на стотиците цивилни жертви като на „странични ефекти“ от бомбардировките им; за шофьорите, които газеха хора и не спираха, за да им окажат помощ; за майките, които убиваха децата си в люлките без никакво обяснение; за децата, които заколваха майките, бащите, братята и сестрите си за пари; за подправените баланси, които в съответствие с новите правила не трябваше да се считат за фалшиви; за индивидите, които от години трябваше да се намират в затвора, но не само че бяха свободни, ами създаваха и диктуваха законите.

За да разсее мислите си, които го бяха обсебили, и да успокои малко нервите си, започна да превключва от един телевизионен канал на друг чак докато не спря на канала, по който показваха две много бързи платноходки, участващи в някакво състезание.

— Очакваното оспорвано, но спортсменско съревнование между двете вечни съперници, Stardust и Brigadoon , се приближава вече към своя край. И все още не можем да прогнозираме коя ще е победителката в това великолепно състезание. Следващата повратна точка без съмнение ще бъде решителната — каза коментаторът.

Показаха панорамна картина, заснета от хеликоптер. Зад двете лодки, които стояха начело, плаваха с последни сили още десетина.

— При шамандурата сме — извика спортният коментатор.

Една от двете платноходки направи маневра, взе завоя с изключителна елегантност, обиколи шамандурата и започна да плава назад по вече изминатия път.

— Ама какво става със Stardust ! Нещо не е наред — каза разтревожено коментаторът.

Любопитно, но Stardust дори не беше направила намек за маневра. Продължаваше право напред, по-бърза отпреди, с попътен вятър в платната й. Възможно ли бе да не е забелязала шамандурата? И тогава се случи нещо, невиждано досега. Stardust , очевидно извън контрол, може би с неуправляем рул, се заби яростно в закотвен плавателен съд, наподобяващ риболовен кораб, който се намираше по пътя на нейния курс.

— Невероятно! Удари се направо в съдийската лодка! Двата плавателни съда започват да потъват! Ето, идват да им окажат първа помощ! Невероятно! Изглежда, няма ранени. Повярвайте ми, приятели, през всичките тези години на ветроходни състезания никога не съм виждал такова нещо!

На това място спортният коментатор избухна в смях. Може би и Монталбано се засмя, спирайки телевизора.

Спа лошо; унасяше се за кратко и започваше да сънува, но след всеки сън се събуждаше като замаян. Един от тях особено го порази. Намираше се при доктор Паскуано, който трябваше да направи аутопсия на един октопод. Никой не се удивляваше от това. Паскуано и асистентите му гледаха на случая като на съвсем нормална процедура. Само на Монталбано ситуацията му изглеждаше странна.

„Извинете, докторе — питаше, — ама откога тук се правят аутопсии на октоподи?“

„Не знаете ли? Има ново разпореждане на министерството.“

„Ааа! А след това какво правите с останките им?“