Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

Веднага щом пристигна в Маринела, се обади по телефона на Чичо Албанезе. Той му каза, че дълго го чакал, но после разбрал, че едва ли ще се появи.

— Все така оставам на разположение за историята с морските течения.

— Благодаря ти, Чичо.

— Ако искате, с оглед на това, че утре няма да излизам с риболовния кораб, мога да мина сутринта през вас в полицейското управление. Ще донеса със себе си и картите.

— Съгласен съм.

Постоя доста време под душа, за да измие сцените, които беше видял и чувстваше как са попили на малки невидими частици чак в порите му. Нахлузи първите панталони, които му попаднаха пред очите, и отиде в стаята, за да си поговори с Ливия. Протегна ръка и телефонът иззвъня. Отдръпна изведнъж ръката си, все едно беше докоснал огън. Инстинктивна и неконтролируема реакция, разбира се, но доказваше, че въпреки душа мислите за онова, което беше видял на пристанищния кей, все още глождеха съзнанието му и бяха изопнали нервите му.

— Здравей, любов моя. Добре ли си?

Изведнъж изпита необходимостта да има до себе си Ливия, да я прегърне, а тя да го утеши. Но тъй като реалността беше друга, само й отговори:

— Да.

— Мина ли ти настинката?

— Да.

— Напълно?

Би трябвало да разбере, че Ливия му подготвя клопка, но беше твърде нервен и мислеше за други неща.

— Напълно.

— Значи, Ингрид добре те е излекувала. Кажи ми какво направи? Сложила те е в леглото, нали? Завила те е добре? А приспивни песнички пя ли ти?

Беше го изловила като глупак! Единственото нещо, което му оставаше, беше да я контраатакува.

— Слушай, Ливия, наистина имах тежък ден. Много съм уморен и нямам никакво желание да…

— Наистина ли си много уморен?

— Да.

— Защо не се обадиш на Ингрид, за да те поободри?

С Ливия щеше да загуби всички агресивни войни. Може би защитната война щеше да се развие по-добре.

— Защо не дойдеш ти?

Започна с намерението от устата му да излезе само една тактическа реплика, но в действителност я произнесе с такава искреност, че Ливия остана като гръмната:

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Какъв ден е днес, вторник ли? Хубаво, утре отивай на работа и си пусни няколко дни отпуск. След това хвани самолета и идвай.

— Така де, така…

— Никакво „така“.

— Салво, ако зависеше само от мен… Имаме много работа в службата. Въпреки това ще се опитам.

— Между другото, искам да ти разкажа за нещо, което ми се случи тази вечер.

— Разкажи ми го сега, хайде.

— Не, искам да те гледам в очите, докато говоря.

Останаха на телефона около половин час. А биха искали да могат да останат и повече.

Заради разговора обаче беше изпуснал информационната емисия по „Свободна мрежа“.

Въпреки това пусна телевизора, нагласявайки канала на „Телевигата“.

Първото нещо, което съобщиха, бе, че докато сто и петдесетте емигранти получавали съдействие да слязат от корабите във Вигата, се беше случила трагедията в Скролити, в източната част на острова. Там времето било лошо и пълната с емигранти лодка се ударила в скалите. До този момент били намерени телата на петнайсет от тях.

— Но бройката на жертвите предстои да се увеличава — каза журналистът, използвайки някакво заучено изречение.

Междувременно показваха картини с телата на удавниците, чиито ръце бяха безпомощно увиснали, а главите им клюмнали назад; дечица, увити в безполезни одеяла, които не биха могли да ги стоплят в смъртта им; шокираните лица на спасителите, хаотичните препускания към линейките; коленичилият свещеник, който се молеше. Разтърсващи кадри.

„Да, но разтърсващи за кого?“ — запита се наум комисарят.

Благодарение на непрекъснато сменящите се толкова различни и толкова сходни картини всички бавно започваха да свикват с тях. Някои ги гледаха и казваха: „горкичките“, но после продължаваха да си ядат спагетите с миди.

На фона на тези картини се появи свитото личице на Пипо Рагонезе.

— В случаи като тези — каза хронистът, принцът на телевизионната мрежа — е абсолютно необходимо да се прибегне до хладнокръвния разум, без да се оставиш да бъдеш победен от инстинкта на чувствата. Нужно е да се поразсъждава върху един елементарен факт: християнската ни цивилизация не може да бъде изопачена до основи от неконтролируемите орди на отчаяните клетници и престъпници, които всекидневно слизат по нашите брегове. Тези субекти представляват истинска опасност за нас, за Италия, за целия западен свят. Законът Коци-Пини 6 6 Имената са измислени от автора, който насочва към политиците Умберто Боси и Джанфранко Фини, които предлагат нов закон за емиграцията, приет през 2002 г. от италианския Сенат. — Б.пр. , наскоро окончателно приет от нашите управници, независимо от критиките на опозицията, е единственият истински бастион пред нашествието. Но нека чуем мнението по този въпрос и на един просветен политик, почитаемия депутат Ченцо Фалпала.