Андреа Камиллери - Двойният мъртвец

— Убийство.

Изненадан, Фацио подскочи на стола.

— Застреляли ли са го?

— Тц.

— Намушкан?

— Тц. Удавили са го.

— Как доктор Паскуано е успял да…

— Паскуано само е хвърлил един поглед на мъртвия и си е извадил заключението. Почти е невъзможно да сбърка.

— Докторът на какво се позовава?

Комисарят му разказа всичко. И добави:

— Фактът, че Мистрета не е съгласен с Паскуано, само ни помага. Мистрета със сигурност в графа „причина за смъртта“ на доклада си ще напише „удавяне“, употребявайки, естествено, научна терминология. Така ще ни улесни. Ще можем да работим спокойно, без да ни се мотаят из краката началникът на полицията, онези от оперативно-следствения отдел и цялата им компания.

— Лично аз какво трябва да направя?

— Най-напред кажи да ти изпратят данни с отличителните му белези: ръст, цвят на косата, възраст и прочее.

— Може би и някаква снимка.

— Фацио, не видя ли в какво състояние е трупът? Според теб това лице ли беше?

Фацио направи разочаровано изражение.

— Мога да ти кажа, ако това те успокоява, че вероятно е накуцвал, преди време е бил прострелян в крака.

— Въпреки това ще е твърде трудно да го идентифицирам.

— Ти обаче опитай. Прегледай и заявленията за изчезналите лица. Паскуано казва, че мъртвият е кръстосвал морето поне от месец.

— Ще се опитам — каза изпълненият със съмнение Фацио.

— Излизам. Един-два часа няма да ме има.

Отправи се към пристанището, спря, слезе и се насочи към кея, на който бяха закотвени два риболовни кораба, другите отдавна вече бяха в морето. Има късмет, защото корабът „Божия майка“ беше там, преглеждаха мотора му. Приближи се и видя капитана му Чичо Албанезе, също и негов собственик, който стоеше на палубата и надзираваше ремонтните работи.

— Чичо!

— Комисарю, вие ли сте? Веднага идвам.

Отдавна се познаваха и си допадаха. Албанезе беше шейсетгодишен мъж, сух като чироз от соления въздух, работеше на риболовните кораби от шестгодишен и за него се говореше, че няма равен на себе си по знания за морето между Вигата и Малта и Вигата и Тунис. Беше способен да коригира мореплавателските карти и портулани. В градчето се шушукаше, че във времената, когато работата е била слаба, не е отказвал и контрабанда на цигари.

— Чичо, безпокоя ли те?

— Не, господин комисар. За вас винаги съм на разположение.

Монталбано му обясни какво иска от него. Албанезе се ограничи само да го попита колко време ще му отнеме.

— Момчета, след един-два часа се връщам. — И последва Монталбано, който отиваше към колата си.

Пътуваха в мълчание. Дежурният по охраната на моргата каза на комисаря, че доктор Мистрета все още не е дошъл, но асистентът му Якопело е там. Монталбано си отдъхна, защото евентуалната среща с Мистрета щеше да развали остатъка от деня му. Лицето на Якопело, който беше твърде предан на Паскуано, се озари, като видя комисаря.

— Я, кого виждам!

Комисарят знаеше, че с Якопело може да говори открито.

— Това е моят приятел Чичо Албанезе, морски човек. Ако беше Мистрета, щяхме да му кажем, че приятелят ми иска да види мъртвия, защото се опасява, че може да е един от неговите хора, който е паднал във водата. Но пред теб не е нужно да разиграваме театър. Когато дойде Мистрета, вече имаш готовия отговор, ако започне да ти задава въпроси. Съгласен ли си?

— Съгласен съм. Последвайте ме.

Междувременно трупът беше станал още по-блед. Кожата му приличаше на обелка от лук, поставена върху скелет, по който се виждаха тук-там безразборно закрепени парчета плът. Докато Албанезе го оглеждаше, Монталбано попита Якопело:

— Наясно ли си с представата на доктор Паскуано как е умрял този клетник?

— Разбира се. Присъствах на спора. Мистрета греши. Погледнете го и вие.

Опасващите китките и глезените бразди, освен дълбоки, бяха придобили и някаква сивкава окраска.

— Якопе, ще успееш ли да убедиш Мистрета да даде да се направят изследвания на тъканите, за които говореше Паскуано?

Якопело се разсмя.

— Хващате ли се на бас, дали ще успея?

— Да се обзалагам с теб ли? Никога.

Якопело беше всеизвестен любител на облозите. Обзалагаше се за всичко — от прогнозите за времето до това колко хора щяха да умрат от естествена смърт за една седмица, но хубавото беше, че много рядко губеше.

— Ще му кажа, че за зло или за добро, е по-добре да направи тези анализи. Как ще се почувства, ако после комисар Монталбано открие, че не е било нещастен случай, а убийство? Мистрета предпочита да даде и задника си, но да запази реномето си. Предупреждавам ви обаче, комисарю, че това са изследвания, които ще се проточат във времето.