Мэтью Рейли - Турнирът

Ахнах отново. Дотогава не бях чувала някой да описва така открито и чувствено сексуална близост. В Англия подобни разговори бяха недопустими — те просто не се водеха . Но беше съвсем ясно, че за Елси актът на съвкупяването — и споменът за него — бе опияняващ.

— О, той би могъл да научи английските мъже на това-онова в правенето на любов — продължи тя. — А персийските момичета, Беси, няма да повярваш какво правят! Бръснат космите си долу на спретнати малки триъгълничета, а понякога и напълно!

— Боже мой… — промълвих аз. Ама че шантаво нещо.

— Трябва да призная, че изглеждаха много изтънчено и примамливо, особено с техните тънки кръстове и заоблени бедра — каза Елси. — Може и аз да опитам. Както и да е, накрая стана късно, лампите угаснаха и тълпата бавно се разпръсна. Аз също се оттеглих. Оставих моя жребец със страстна целувка от благодарност и тръгнах насам, но по пътя видях нещо изключително скандално. Тъкмо излизах от харема, когато зърнах някаква облечена в роба фигура — жена, сигурна бях — да изтичва по един страничен коридор и да се промъква в отделена със завеси стая. Помислих си, че може да е някакво продължение на сбирката, последвах я и предпазливо надникнах зад завесата и… — Тя ме погледна. — Господи, Беси, вътре видях най-грамадния от всички борци, онзи широкоплещест тип с дългата черна коса, Дарий, да люби някаква жена с абсолютно необуздана страст. Веднага забелязах, че жената не е персийка, а има светлата кожа на европейка. Целуваха се и той я беше подпрял на стената, бе вдигнал дрехата й над бедрата, краката й бяха увити около кръста му. Той стискаше стройното й тяло с гигантските си ръце и си помислих, че стига да иска, би могъл да я прекърши на две… И тогава тя достигна до върха и когато отметна глава, видях лицето й и веднага се дръпнах. Беси, това беше царицата! Жената на султана! Съвкупяваше се с най-прославения борец в царството!

— Мили боже…

— Не е нужно да обяснявам, че бързо се ометох и се върнах тук. Ох, Беси, не мога да ти опиша колко вълшебно беше всичко. Вълшебно, превъзходно, възхитително и порочно. Толкова съм развълнувана, че ме взе със себе си! Зубайда каза, че принцът щял да прави още подобни сбирки по време на турнира. С нетърпение чакам да отида отново! Кой знае, може пък да привлека вниманието и на самия принц Селим.

Елси се хвърли на леглото си и въздъхна доволно. Не знаех какво да кажа.

— Елси, не си ли уплашена от убийството на кардинала? — попитах накрая. — Не мислиш ли, че е неразумно да излизаш и да отиваш в двореца след полунощ?

— Може и да не го разбираш сега, Беси, но повярвай, удоволствието, което изпитах, си заслужаваше излизането.

Прекрасен ден смени мрачната нощ. След обилната закуска, поднесена в стаите ни от Пиетро, сина на главния готвач, нашата малка група се събра във вестибюла.

— Тегленето на жребия за турнира ще започне след час — каза учителят ми. — Джайлс, какви са плановете ти дотогава?

— Просто да не се напрягам, ако случайно ми се падне да играя на първата среща.

— Ясно. Елси, ще те помоля да останеш с господин Джайлс и да му помагаш, ако има нужда от нещо. Искаме нашият човек да е във върхова форма, когато му дойде ред да играе. Колкото до теб, Бес, можеш да дойдеш с мен.

— Къде отиваме?

— Отиваме да продължим разследването и като начало ще проследим стъпките на кардинал Фарнезе снощи. Което означава, че първо ще посетим неговия домакин, папския посланик в двора на султана, кардинал Кардоза.

Посолството на кардинал Кардоза не беше далеч от покоите ни. Той бе един от малцината посланици, на които им бе дадена привилегията да живеят зад стените на двореца, и заедно с екипа си бе настанен в отделна постройка, която бях видяла предишната вечер на просторната поляна на Четвъртия двор. Бялата двуетажна мраморна къща бе една от най-старите сгради на територията на двореца и гледаше към Мраморно море на юг. Намираше се и много близо до плиткия басейн, в който бе открито тялото на кардинал Фарнезе.

Докато вървяхме към посолството с Латиф, господин Аскам се отдели от мен и взе да се взира в тревата. После, вместо да тръгне направо към главния вход на постройката, я обиколи, като през цялото време се взираше внимателно в земята.

Едва след като завърши огледа си, позволи на Латиф да ни отведе до входа. Евнухът почука енергично по украсената врата.

Отвори прислужникът на кардинал Кардоза.

— Латиф, добро утро. — Гласът му бе безизразен, също като лицето му. Отблизо се оказа по-висок и видях, че кожата му е тъмна, като на сицилианец или сардинец. Очите му бяха мъртвешки.